А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (57)

55.

Бивша имарийска оперативна база в Сеута

Северно Мароко

Дейвид изтича на брега и огледа лодките. Имаше много рибарски, но само няколко яхти с мотори. Той се замисли. Кое бе по-важното? Пробег или бързина? Нуждаеше се и от двете, но по колко от всяко? Една от яхтите бе „Сънсийкър 80“. Опита се да си спомни характеристиките. Преди две години бе намислил да си купи такава. Дълга двайсет и четири метра, скорост двайсет и четири възела, но можеше да вдига до трийсет. Обхватът й бе около триста и петдесет морски мили. Но по-нататък имаше друга „Сънсийкър“, четирийсетметрова. Ако имаше късмет, би трябвало да е оборудвана с водолазно снаряжение на задната палуба. Той кимна към нея и каза на Камау:

— Ще вземем голямата.

Само след няколко минути четирийсетметровата яхта пореше водите на Средиземно море право към горящия в нощта кораб.

 

 

Кейт усети, че ръцете и краката й са на ръба на изтощението. Едва успяваше да задържи глава над водата. Корабът продължаваше да бълва огън и дим в небето и да изхвърля едри парчета при всяка нова експлозия, заплашвайки да я потопи с ударните вълни.

Нямаше къде да идат — огромна огнена стена гореше над водата и ги затваряше в ограничено пространство близо до кораба.

Цялото тяло я болеше, дробовете й свистяха мъчително при всяко поемане на въздух.

Шоу заплува към някакво парче от кораба, изтегли го към нея и тримата мъже и викна:

— Хванете се. Ще трябва да почакаме огънят да утихне и после ще доплуваме до брега.

 

 

Дейвид оглеждаше полуразрушения кораб. Гореше като буен пожар над водата. Корпусът се рушеше навътре и от време на време на различни места го разтърсваха експлозии. При някой от предишните взривове горивните резервоари се бяха разцепили и изхвърленото гориво пламтеше над водата в полукръг около кораба. От палубата непрестанно скачаха хора, без съмнение, за да загинат долу. Изчезваха във водата под огъня. Дейвид не виждаше никой да се подава отново. Сигурно не можеха да плуват през пламъците, които бяха твърде широки, за да се гмурнат под тях.

Единствената му надежда бе, че Кейт е оцеляла при падането и го чака.

Той слезе на задната палуба и провери подводницата. Отвори капака и огледа пулта. Нямаше кислород. Какво им оставаше? Да чакат, докато пламъците утихнат? Ами ако тя беше ранена?

— Дейвид, какво ти трябва?

— Кислород.

 

 

Кейт зърна нещо под водата и миг след това то сграбчи Шоу и го дръпна надолу.

В първия миг Кейт си помисли, че е акула или някакво морско животно, но Шоу изплува и размаха отчаяно ръце. Пресегна се назад, улови се за отломката и се покатери върху нея. Подводната сянка изплува, удари се право в тялото на Шоу и го изтика върху отломката. Кейт едва сега видя, че това е човек, само дето излъчваше невероятна мощ. Мускулите му бяха огромни. Носеше водолазен костюм и няколко бутилки на гърба си. Шоу се съпротивляваше храбро, но чудовището бе твърде силно. Един от ударите му попадна в лицето на Шоу, главата му отхвръкна назад и нападателят го сграбчи и го затегли под водата.

Кейт заплува към тях, хвана ръката на Шоу и се опита да го освободи.

Чудовището си смъкна маската.

— Какво правиш, по дяволите?

Беше Дейвид.

Кейт замръзна. Усети, че отмалява, очите й се наляха със сълзи от надигащите се чувства. Отвори уста да каже нещо. Шоу удари Дейвид в лицето и го прати под водата. После се гмурна след него, но Кейт успя да се съвземе и да се вмъкне между тях.

— Спрете! — И се опита да ги раздели.

— Него ли защитаваш? — викна Дейвид.

— Той ми спаси живота — отвърна Кейт.

— Хвърли те от кораба.

— Уф… малко е сложно.

Дейвид я погледна.

— Както и да е. Махаме се оттук. — Разкопча една от бутилките от гърба си и я бутна към нея. — Вземи това.

Кейт кимна към Мартин, Чанг и другия учен.

— Ами те?

— Какво те?

— Те идват с нас — настоя Кейт.

Дейвид поклати глава и почна да нагласява презрамките на раменете й. Тя се освободи от него и заплува към мъжете.

— Няма да оставя Мартин и другите.

— Добре, вие тримата. — Той изгледа хладно Шоу. — Четиримата. Ще си делите една бутилка.

— Кейт, трябва да говоря с теб — обади се Мартин. — Спешно е.

Едва успяваше да задържи главата си над водата.

Всички се извърнаха към него.

— Мога и така да прекося огъня — каза белият учен. — Не ми трябва кислород. Аз съм опитен плувец.

Дейвид бутна другата бутилка на Шоу.

— Добре, оставям ви това, сами решавайте как да постъпите. Ние тръгваме.

И улови Кейт за ръката.

— Почакай — спря го тя. — Мартин е ранен. И болен. Дейвид, ти го поеми.

— Не. — Той доплува до нея. — Няма да те изгубя от погледа си. Никога вече.

Тя чу Шоу да пъшка отзад, но нямаше време да се обърне. Вместо това кимна.

— За бога — каза Шоу. — Аз ще се погрижа за Мартин. Ти вземи учения, той и без това няма да има нужда от много кислород. — Шоу се обърна към европееца. — А ти ще се справиш сам.

Европеецът се гмурна. Мартин се опита да каже нещо, но Шоу вече бе при него и го дръпна след себе си. Дейвид нахлузи маска на лицето на Кейт и я повлече под водата, но тя отново се задърпа нагоре.

— Какво има? — попита Дейвид, когато изплуваха.

— Чанг.

Дейвид се огледа.

Доктор Чанг размахваше отчаяно ръце.

— Мислех, че ще ме изоставите.

„Той спаси живота на Мартин“ — помисли Кейт.

— Няма да ви изоставим. — Тя посочи Дейвид. — Уловете се за него.

— Може да не искам да се докосваме — изсумтя той.

— Дейвид, сега не е време за шеги. — Тя сграбчи ръката на Чанг, с другата стисна по-силно Дейвид и тримата се гмурнаха.

Кейт първа вдиша кислород, после Чанг. Дейвид, изглежда, се нуждаеше от по-малко кислород от тях.

Кейт не можеше да види Шоу и другия мъж. Пространството под кораба сякаш се разтягаше до безкрая. Тя завъртя маската нагоре. Огънят над водата бе невероятно красив, по-красив от всичко, което бе виждала. Оранжево-червено цвете, разцъфнало над повърхността и набиращо сила и мощ.

Чанг шляпаше до нея.

Дейвид ги поведе. Беше с плавници и ги теглеше с мощни тласъци във водата.

По някое време огънят над тях най-сетне утихна и Кейт видя над водата черна нощ. Дейвид ги изведе на повърхността и двамата с Чанг си поеха шумно въздух.

Кейт вдигна ръка да засенчи ярките светлини, които я заслепяваха. Отвъд огнената завеса имаше друг кораб. Бяла яхта с черни прозорци. Беше висока поне три етажа. „Три палуби“ — поправи се тя, но точно на това й приличаше — на триетажна къща с големи тераси.

Дейвид ги задърпа към яхтата. На носа й стоеше висок тъмнокож мъж, който се пресегна към водата, улови Кейт за ръцете и я изтегли без видимо усилие на яхтата.

Докато африканецът помагаше на Чанг да се изкатери, Кейт свали раницата.

Дейвид вече се качваше по стълбата.

— Ние ли сме първите?

Африканецът кимна.

Дейвид спря, свали маската на Кейт и тъкмо се готвеше да скочи обратно, когато над водата изплува една глава.

Европейският учен.

— Видя ли другите двама? — извика му Дейвид.

— Не. — Той избърса водата от лицето си. — Бях затворил очи. Във водата има гориво.

Кейт виждаше, че едва си поема дъх. Опита се да каже нещо на Дейвид, но той се гмурна в черните води.

Секундите се нижеха като часове.

— Аз съм Камау.

Кейт се обърна към него.

— Кейт Уорнър.

Той повдигна вежди.

— Да, взех да свиквам с тази реакция. — Тя отново се извърна към водата.

Още една глава изплува. Шоу. Мартин не беше с него.

— Къде е Мартин? — викна Кейт.

— Не е ли тук? — Шоу се завъртя във водата. — Изплаши се, мислеше, че ще се удави. Стори ми се, че плува пред мен. Нищичко не се вижда долу. — Той отново се гмурна под водата.

Кейт се загледа към стената от пламъци. Ако Мартин бе изплувал там…

Не й оставаше друго, освен да чака. Усети, че някой загръща раменете й с одеяло. Благодари, без да се обръща да види кой е.

Две глави изплуваха на повърхността, единият от двамата дърпаше втория към яхтата. Дейвид и Мартин.

Главата на Мартин беше със следи от тежки изгаряния и той бе почти в безсъзнание.

Дейвид го качи на борда и го сложи върху бялата тапицерия на дивана в салона. Чанг изтича при Мартин и почна да преглежда раните му. Камау донесе аптечка и Кейт я отвори.

Откъм водата се чу шляпане.

— Намерихте ли го? — извика Шоу.

— Да! — отвърна Кейт.

В мига, когато Шоу се покатери по стълбата, Дейвид викна на Камау:

— Измъкни ни оттук!

Кейт и Чанг превързаха главата на Мартин. След малко дишането му се поуспокои и Чанг каза:

— Ще се оправи.

Дейвид улови Кейт за ръката и я отведе на долната палуба. Държеше я здраво над лакътя. Дрехите й бяха подгизнали и тя бе напълно изтощена, но видът му, мисълта, че е жив, я изпълваха с радост и й придаваха сили.

Той затвори вратата, заключи я и каза настойчиво:

— Трябва да поговорим.