А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (14)

12.

Районът на Стария квартал

Марбела, Испания

Кейт едва сега осъзна, че осемте животни не са вълци, а кучета — измършавели, отчаяни…

Тя пусна разтреперано ръката на Ади и посегна към джоба с пистолета. Докато го вадеше, едрото куче, а после и неговият другар, оголиха зъби, изръмжаха и настръхнаха, сякаш се готвеха да скочат.

Мартин улови Кейт за ръката и бавно я накара да прибере пистолета. Гледаше право напред, но избягваше очите на кучетата.

Двете животни започнаха да се усмиряват. Козината им полегна, оголените бели зъби се скриха и те отново почнаха да премигват. След това се обърнаха, върнаха се при глутницата и след минутка всичките си тръгнаха, без да издадат нито звук.

— Събират се на глутници, но обикалят само за да търсят храна — обясни Мартин. — А има и такава храна, която не искат да ядат.

Звукът от вертолетите идваше почти отгоре и Кейт забеляза, че лъчът на прожектор снове из небето над тях. Какво ли търсеха?

Мартин улови Суря за ръката и го задърпа, Кейт и Ади ги последваха.

— През няколко пресечки има църква. Близо е до определеното за среща място — каза Мартин. — Ако издържим до сутринта, можем да се съберем с отряда на САС и те ще ни измъкнат.

Кейт ускори крачка, за да не изостава. Дневната светлина се топеше бързо. Над тях вече три лъча обикаляха из небето.

Кейт спря насред улицата. Вертолетите пускаха нещо. Двамата с Мартин свърнаха в първата пряка и миг по-късно паднаха няколко бомби. Най-близката избухна само на петдесетина крачки от тях и ги засипа с… хартия. Кейт взе един лист. Вертолетите разпръскваха бюлетини. Текстът от едната страна беше на испански, а от другата на английски:

До жителите и затворниците на Андалусия:

Ние чухме призива ви.

Свободата е близо. „Имари Интернешънъл“ идва да ви помогне, да ви върне основните човешки права, които Орхидейният блок ви отне.

Застанете редом с нас и направете сами своя избор между живота и смъртта.

Вашите диктатори ви лишиха от правото да посочите кой да ви управлява.

Поставете чаршафи на покривите си и покажете на света какво избирате.

Ние идваме с мир, но няма да обърнем гръб на войната.

Кейт огледа хоризонта. Вертолетите продължаваха да сипят бюлетини. Имарийците очевидно подготвяха „гласуване“. С какво щяха да продължат? Със сателитни снимки, показващи „избора на народа“, одобряващ тяхната инвазия?

Видя, че Мартин вече се е върнал на улицата и бърза към църквата. Тя напъха позива в джоба си и го последва.

Зад нея въздухът се разтресе от туптежа на ново ято вертолети. Този път хвърляха нещо друго. Парашути с какво?… Войници?

Мартин погледна през рамо и за един кратък миг Кейт зърна на лицето му страх.

Предполагаше, че мъчителното бягство от лагера и напрежението от последните часове бяха вдигнали кръвното му до предела — нещо, което не се препоръчваше за човек с рана на главата. Кейт виждаше процеждащата се от раната кръв. Трябваше час по-скоро да я затвори.

Затичаха през Стария град.

Пред и над тях се появи парашут, който бавно се поклащаше надолу.

Мартин и Кейт спряха и придърпаха децата към себе си. Нямаше къде да се скрият, но… нещото, закачено на парашута, не беше човек. Оказа се метален варел.

Варелът падна с дрънчене на земята, претърколи се, тапата в горния му край изхвръкна и отвътре започна да изтича зеленикав газ.

Мартин даде сигнал на Кейт да поемат обратно.

— Обгазяват града. Ела, трябва да се скрием.

Огледаха околните сгради за помещение със здрави прозорци, но всички бяха пострадали еднакво. Ади вече се изморяваше и се налагаше Кейт да го дърпа. Спря и го вдигна на ръце. Мартин направи същото със Суря. Колко щяха да могат да ги носят? Отпред облакът газ бе изпълнил кръстовището.

Кейт реши, че е време да сменят тактиката. Пусна Ади да стъпи на земята и взе някакъв чаршаф от земята. Откъсна четири парчета, уви две около носовете и устите на момчетата, а третото подаде на Мартин.

От улиците вдясно и вляво се появиха зеленикави облаци. Положението бе същото като на кръстовището пред тях.

Кейт вдигна Ади и последва Мартин право в облака.