А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (65)

63.

Някъде край бреговете на Сеута

Средиземно море

Дейвид изгледа Кейт и двамата учени, после отново прочете зашифрованата бележка на Мартин.

ПИЕ = имару?

535… 1257 = Втора Тоба? Нова система за доставка?

 

Адам =>Потоп/АаПотъва=>Тоба 2 => КБУ

Алфа => Липсваща делта? => Делта => Омега

п 70 хг =>п 12,5 хг => 535… 1257 => 1918… 1978

 

Минимална алфа локализира трезора на Атлантида?

Дали не грешеше? Не, беше абсолютно сигурен. Но не би започнал с първата част… беше прекалено фантастично дори за него.

— Ще бъдеш ли така добър да си измиеш ръцете? — помоли го Кейт.

— Е, това не е Светото писание — изсумтя Дейвид.

— За мене е. И може да е ключът към откриването на лек за чумата.

В този момент Дейвид си помисли, че не би могла да е по-сладка. Седеше в облицованото с бяла кожа кресло в луксозния салон на горната палуба в компанията на двама почтителни учени. На масичката пред тях бяха поставени бели порцеланови чаши за чай. Цялата сцена му се струваше невъобразима, почти лишена от смисъл.

Дейвид й подаде листа и се върна в банята. Започна да търка ръцете си със сапун, докато размишляваше над шифъра. Да, беше прав. Откъм машинното отново се чуха удари. Шоу и Камау почти приключваха. А после какво? Дейвид трябваше да реши какъв ще е следващият им ход. Решение, което можеше да е критично, и той усещаше бремето му на плещите си. Ако сгрешеше, щеше да заиграе по свирката на този, който бе убил Мартин и бе повредил яхтата…

Върна се и заяви:

— Ама вие наистина ли не знаете какво е това? Не се майтапите с мен?

— Не.

Гледаха го скептично и Дейвид не можа да сдържи усмивката си.

— Искате да кажете, че трима от най-изтъкнатите световни учени се нуждаят от мен, с моето никакво образование и незащитена дисертация, за да разгадаете това нещо?

— Не знаех, че ти… Дисертация?

— По европейска история в Колумбийския…

— И защо се отказа? — попита Кейт, скептицизмът й бързо се топеше.

— По… здравословни причини. През септември 2001-ва. — Да си заровен под рухнал небостъргач след терористична атака едва ли можеше да се определи само като „здравословна причина“, но Дейвид не знаеше как иначе да го нарече. Денят, който бе променил кариерата и живота му. Денят, в който бе изоставил академичния живот, но никога не бе забравил любовта си към историята.

— А, ясно… — тихо каза Кейт.

— И преди съм ти казвал, че харесвам историята. — Зачуди се дали помни онзи кратък разговор в Джакарта.

— Да, така е — потвърди Кейт съвсем сериозно.

Той млъкна и смръщи вежди. Според теорията му кодираното съобщение всъщност представляваше съкратено описание на човешката история, най-вече на важните исторически повратни точки. Но… трябваше да започне с най-очевидното.

— Първо, ПИЕ не е глагол, нито става дума за утоляване на нечия жажда. — Той се подсмихна. — ПИЕ е съкращение на протоиндоевропейци. Една от най-важните групи в човешката история.

— Прото… — почна Кейт. — Не съм чувала за тях.

— И аз — добави доктор Чанг.

— Аз също ще призная невежеството си — каза доктор Джейнъс.

— Те не са широко известни. По-интересното обаче е, че са предшественици на почти всички обитатели на днешна Европа, Близкия изток и Индия. Всъщност половината от населението на Земята е пряк наследник на протоиндоевропеидната група.

Джейнъс се надигна развълнувано.

— Откъде знаете? Генетичните проучвания…

Дейвид вдигна ръка.

— Ние, историците, разполагаме с друг инструмент, също толкова важен, колкото човешкият геном. Той се предава от поколение на поколение. Можем да отбелязваме промените му във времето и да проследяваме разпространението му по света — той търпи изменения на различните места.

И тримата учени го гледаха смълчано, вдигнали вежди.

— Езикът — отвърна на немия им въпрос Дейвид. — Известно ни е, че почти всички народности в Европа, Близкия изток и Индия говорят езици, които споделят общи корени: от протоиндоевропейския език, датиращ отпреди осем хиляди години. Ние смятаме, че тези хора са живели в Анадола или в Евро-азиатските степи — днешна Турция и Югозападна Русия.

— Невероятно… — промърмори Джейнъс и се загледа през прозореца.

— Дейвид, всичко това е много интересно, но не мога да разбера как се свързва с чумата — каза Кейт.

Джейнъс я погледна и каза малко укорително:

— Не споря, но все пак бих искал да науча нещо повече по този въпрос.

Дейвид изгледа многозначително Кейт, сякаш й казваше: „Поне някой тук ме оценява“.

— Имам два въпроса — продължи Джейнъс. — Първият: откъде знаете, че това, което казвате, е истина?

— Ние не сме знаели дори за ПИЕ до 1783, когато един британски съдия, Уилям Джоунс, не е бил пратен на служба в Индия. Джоунс бил гениален учен и лингвист. Знаел гръцки и латински и започнал да изучава санскритски — отначало, за да се запознае с индийските закони, много от които са написани на санскрит. Джоунс направил забележително откритие: санскритският и древните класически западни езици имали необяснимо и странно сходство. Това било напълно неочаквано. Колкото повече сравнявал санскритския с гръцки или латински, толкова повече си давал сметка, че те имат общ древен предшественик. Тук имаме три езика, разделени от хиляди километри и хиляди години на развитие, а същевременно те са произлезли от общ езиков корен — това, което сега наричаме протоиндоевропейски, праиндоевропейски или просто индоевропейски език. Джоунс бил истински учен и продължил да се рови все по-дълбоко, докато стигнал до нови, направо шокиращи разкрития. Имало и други езици с ПИЕ корен, разпространени от Индия до Великобритания. Латински, старогръцки, езиците на северните народи — те всички произхождат от индоевропейския. Списъкът на съвременните езици е доста обемист. Всички германски езици, включително норвежки, шведски, датски, немски, английски…

Джейнъс вдигна ръка и го прекъсна:

— Ако ми позволите, бих искал да чуя малко повече за ПИЕ. Вие споменахте, че има и други произхождащи от тях езици?

— О, да, много други. Италийските и романските езици: италиански, френски, португалски, испански… да видим… всички славянски езици: руски, сръбски, полски. Какво още: балканските езици. Разбира се, гръцки, гърците са наследници на ПИЕ. Санскритският, както вече споменах, хинди, фарси, пущунски. Съществува и цяла група изчезнали ПИЕ наследници. Хетски, тохарски и така нататък. Благодарение на тях някои учени успяват да реконструират индоевропейския език. И той е почти всичко, което ни е известно за тях. Те имат думи за кон, колело, земеделие, животновъдство, заснежени планински върхове и небесни богове. — Дейвид спря да си поеме дъх. — Доколкото можем да преценим, ПИЕ са необичайно развити за времето си — те използват коне, колелото и сечива, познават земеделието, а наследниците им стават доминираща раса в Европа и Индия. Както казах, днес приблизително половината свят говори на езици с индоевропейски произход. В много отношения праиндоевропейците са последната изчезнала цивилизация. — Спря и погледна Джейнъс. — Казахте, че имате два въпроса?

Джейнъс бе потънал в мисли. След малко осъзна, че останалите чакат отговора му.

— О, да. Аз… бих искал да знам… къде са те сега.

— Това е най-голямата загадка. Не знаем къде точно да ги търсим. Това, което ни е известно за тях, се основава на езиковата реконструкция и митовете — особено на митологията, която са оставили на своите наследници, заедно със своя език. Ето това са инструментите на историята: език, легенди и находки. В този случай не можем да се похвалим с много находки, само с техния език и митовете.

— Митове? — попита Джейнъс.

— И тук отново ние пресъздаваме миналото, основавайки се на споделени в различните култури митове — това са случаите, когато една и съща история се появява на различни езици. Очевидно имената са променени, но общият сюжет е запазен. Според едно широко разпространено мнение човечеството има двама герои: братя, понякога близнаци. За индийците това са Ману и Йемо, германците имат своите Манус и Имир. С течение на времето тези митове са станали неразривна част от историята. За Рим те са Ромул и Рем, за евреите — Каин и Авел. Друг всеобхватен мит е за Големия потоп — той се появява под една или друга форма при всички ПИЕ култури. Но най-често срещаният мит е за епична битка, завършваща с убиването на змия или гигантски дракон.

Чанг вдигна ръка.

— Изглежда, доктор Грей се е занимавал с въпроса за това кои са наследниците на ПИЕ. Но какво може да означава ПИЕ = имару? Не съм чувал термина „имару“.

Дейвид погледна Кейт: „Дали да им кажем?“.

Кейт не се поколеба.

— Имару са — или по-вероятно са били — група монаси от Тибетските планини. След един инцидент в Китай, при който Дейвид едва не загина, те ни помогнаха и го спасиха.

Чанг едва забележимо потрепна и Дейвид си помисли, че се готви да каже нещо, може би да се извини, но Кейт продължи:

— Разговарях с неколцина от тези монаси. Най-младият, Майло, се грижеше за нас, а един старец, Цзиан, ми показа много древно изделие — гоблен. Той смяташе, че гобленът е исторически документ, предаван от поколение на поколение и съществуващ от хиляди години. В него са обрисувани четири потопа. Първият е Огненият потоп, който според мен пресъздава Катастрофата Тоба — вулканично изригване отпреди седемдесет хиляди години, което променило човешката раса. На гоблена се вижда как бог спасява умираща група човеци. Този бог им дава от своята кръв. Според мен тази рисунка е алегория, символизираща генното лечение, което атлантите са дарили на умиращите хора. Този ген — Атлантският ген — е помогнал на малка група хора да оцелеят в последвалата вулканична зима.

Доктор Чанг закима енергично.

— Това съвпада с имарийските предположения — че Атлантският ген се е появил преди седемдесет хиляди години и че е породил истински катаклизъм: промяна в мозъчната организация, отделила човешката раса от останалите хуманоиди.

— Цзиан освен това сподели с мен, че имарийците всъщност са група отцепници от имару — монашеска фракция, която поела по свой път преди хиляди години. На имарийците им писнало от алегории и митове. Те искали да потърсят отговорите в науката и археологията — довърши Кейт.

— Може и да е така, не мога да коментирам — каза доктор Чанг. — Никога не съм напредвал в проучванията си достатъчно, за да се добера до истинската имарийска история. Тя се опазва стриктно и по такъв начин постепенно придобива свой собствен митологичен статут. Доктор Грей вероятно е бил запознат с тази история — той беше член на Съвета, един от тримата високопоставени служители. Смятате ли, че това е причината да вмести в бележките си имару и ПИЕ? Дали може да имат нещо общо с чумата?

Кейт се замисли над думите му.

— Зная, че Мартин търсеше нещо. Веднъж ми каза: „Мислех, че е тук, в Южна Испания, но съм грешал“. Може би се е опитвал да проследи историята на имару и протоиндоевропейците и да открие физически доказателства… или може би ги имат. — Изведнъж й хрумна друга мисъл. — Имару имат един сандък, ковчег. Вторият потоп, описван на гоблена, е Водният потоп. В него бог се връща и казва на хората да се покаят и да навлязат навътре в сушата, но мнозина отказват и пренебрегват предупрежденията му. Имару обаче се вслушват в думите му и отнасят ковчега в планините.

— Какво има в него? — попита Дейвид.

— Не зная…

— Защо не попита?

— Цзиан също не знаеше.

— Добре де… как изглежда?

— Най-обикновен сандък, носи се на пръти.

— Какво имаше на останалата част на гоблена? — Дейвид се надяваше, че това ще хвърли малко повече светлина върху шифъра на Мартин. Първите две рисунки бяха потвърдили теорията му. Смяташе, че е близо до разгадаване на посланието.

— Третият е Кървавият потоп. Глобален апокалипсис. Четвъртият е Потопът от светлина. Нашето спасение. Цзиан смята, че тепърва предстоят велики събития.

— Мислиш ли, че чумата е Кървавият потоп? — попита Дейвид.

— Така смятам.

— Каза ли на Мартин за гоблена?

— Да.

Дейвид кимна.

— Гобленът е хронология. Там са обрисувани големите повратни точки на човешката история. Смятам, че това шифровано послание също е хронология: времева линия, създадена от Мартин, за да разгадае гоблена и да изолира определени събития от миналото — събития, ключови за откриване на лек за чумата.

— Интересно — промърмори Кейт.

— Браво — каза Джейнъс.

— Присъединявам се — добави Чанг.

Дейвид се облегна назад. Вече беше сигурен, че това е предназначението на шифъра на Мартин. Но оставаше една загадка: кой го е убил и защо? Беше някой на яхтата. Дали бе един от учените — заради изследванията му?

Тропот на крака прекъсна мислите му и Шоу влетя запъхтяно в стаята.

— Готови сме! Трябва обаче да решим… — Той се огледа и възкликна: — Какво е това, по дяволите? Някакво шибано чаено парти?

— Обсъждаме бележките на Мартин — каза Кейт и посочи документа на масата.

Шоу посегна към него, но Дейвид скочи и го дръпна.

— Не пипай. Ще го изцапаш.

Кейт го гледаше одобрително, сякаш казваше: „Трудно се работи с варвари, а?“.

— Ти майтапиш ли се с мен? — избухна Шоу.

Дейвид бавно се извърна към него, готов за нова разпра, но нещо на хоризонта привлече вниманието му. Той се загледа натам и бързо отиде до прозореца. Да — светлина в нощта. Кораб. Два. Изглежда, плаваха на пресечен курс.