А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (23)

21.

Църквата „Света Мария Богородица“

Марбела, Испания

Кейт се подпираше на чугунената вана в банята и чакаше боядисаната й коса да изсъхне.

Мартин бе настоял да проследи операцията, сякаш Кейт би могла да се откаже. Мисълта, че целият свят я преследва, бе достатъчно силен подтик да промени външността си. От друга страна… една логична, свръхрационална част от ума й крещеше: „Ако наистина целият свят те търси, само боядисване на косата няма да те спаси“. Вярно, че поне засега не разполагаше с възможности да направи нещо друго, а и от това поне не болеше. Завъртя един вече кестеняв кичур между пръстите си и се запита дали процесът е завършил.

Мартин седеше на пода срещу нея, изпружил крака и опрял гръб на вратата на банята. Пръстите му тракаха по клавишите на компютъра и спираха само когато се замисляше за нещо. Кейт се зачуди какво ли прави, но засега бе решила да не упорства с любопитството.

Други въпроси не й даваха покой. Не беше сигурна откъде да започне, но едно нещо, което Мартин бе казал, продължаваше да я гложди — чумата бе заразила над един милиард души за двайсет и четири часа. Трудно й бе да повярва — особено след като знаеше, че Мартин и хората му са се готвили за тази епидемия от десетилетия.

Тя се покашля.

— Един милиард заразени за двайсет и четири часа?

— Аха — отвърна Мартин, без да вдига поглед от екрана.

— Това е невъзможно. Нито един патогенен организъм не се разпространява толкова бързо.

Той я погледна.

— Така е. Но не те лъжа, Кейт. Нито един познат патоген не се разпространява толкова бързо. Тази чума е нещо различно. Ще ти кажа всичко, но ще почакам докато си на безопасно място.

— Безопасността ми не е най-голямата ми грижа. Искам да зная какво става, искам да направя нещо. Кажи ми какво криеш. И без това рано или късно ще разбера. Нека го чуя сега.

Мартин спря да пише, въздъхна и затвори компютъра.

— Добре. Първото, което трябва да знаеш, е, че Атлантската чума е по-сложна, отколкото си мислим. Тепърва започваме да разбираме механизма й на действие. Най-голямата загадка беше Камбаната.

При споменаването на Камбаната Кейт потрепери. Хора на „Имари“ бяха открили Камбаната в Гибралтар през 1918. Загадъчното устройство било окачено в Атлантския комплекс, за чиито разкопки помагал баща й. В момента, когато открили Камбаната, тя разпространила по целия свят испанския грип — най-смъртоносната епидемия в съвременната история. Все пак след време имарийците успели да демонтират Камбаната, да я преместят и да я подложат на изпитания. Дориан Слоун, шефът на имарийския отдел за безопасност, бе използвал телата на наскорошни жертви на Камбаната, за да разпространи Атлантската чума из целия свят, повтаряйки предишната епидемия в опит да идентифицира всеки, който притежава генетична резистентност към нейното въздействие. Крайната му цел бе да създаде армия, с която да нападне атлантите, чието творение бе Камбаната.

— Мислех, че знаете как действа Камбаната и върху кои гени оказва влияние — каза Кейт.

— И ние така си мислехме. Допуснахме две съдбоносни грешки. Първата беше, че размерът на пробата бе твърде малък. Вторият, че изучавахме телата, попаднали в пряк контакт с Камбаната, а не и тези, пострадали при предаване на инфекцията. Самата Камбана не излъчва заразен агент, там няма вируси и бактерии. Тя излъчва радиация. Според работната ни теория тази радиация предизвиква мутация в един ендогенен ретровирус и по този начин реактивира древен вирус, който след това преобразява своя гостоприемник, като задейства поредица гени и епигенетични връзки. Смятаме, че този древен вирус е ключът към всичко.

Кейт вдигна ръка да го спре. Трябваше да помисли. Ако бе вярна, теорията на Мартин изглеждаше невероятна. Тя водеше към един съвършено нов вид патоген и дори нова патогенеза — радиоактивна, а не вирусна. Дали това бе възможно?

Ретровирусите са всъщност вируси, които въвеждат ДНК в генома на гостоприемника, променяйки го на генетично ниво. Те са нещо като „компютърна програма за надграждане“. Когато се зарази от такъв ретровирус, човек все едно получава ДНК инжекция, която променя генома на някои от клетките му. В зависимост от характера на въведената ДНК заразяването с този вирус може да е добро, лошо или безвредно и тъй като геномът на всеки човек е различен, резултатът почти винаги е несигурен.

Ретровирусите съществуват с една цел — да създават повече от собствената си ДНК. И ги бива в това. Всъщност вирусите представляват по-голямата част от генетичния материал на планетата. Ако бъдат събрани всички ДНК от хора, животни и растения — дори всички невирусни форми на живот на планетата, общата сума на ДНК пак ще е по-малка от тази на вирусната ДНК на Земята.

Вирусите не се променят, за да навредят на своя гостоприемник — всъщност те зависят от него, за да се възпроизвеждат, и правят точно това: намират подходящ гостоприемник и живеят в него, възпроизвеждат се безвредно, докато гостоприемникът умре от естествени причини. Тези гостоприемници-резервоари, както ги наричат учените, по същество носят вирусите без никакви симптоми. Например кърлежите пренасят петниста треска от Скалистите планини, полската мишка хантавирус, комарите — вируса Западен Нил, жълтата треска и денгата, прасетата и пилетата — грипния вирус.

Хората са резервоар за безброй бактерии и вируси, които все още не са класифицирани. Около двайсет процента от генетичната информация в носа не съвпада с нито един познат каталогизиран организъм. В червата четирийсет до петдесет процента от всичката ДНК са от бактерии и вируси, които никога не са били класифицирани.

Дори в кръвта близо два процента оформят нещо като „биологичен тъмен материал“. В много отношения този биологичен тъмен материал, това море от непознати вируси и бактерии, е последната граница.

Почти всички вируси са безвредни, докато не се прехвърлят в друг гостоприемник — форма на живот, различна от естествения им стопанин. След това вирусите се комбинират с напълно новия геном и предизвикват нова и неочаквана реакция — болест.

Това е истинската заплаха, която крият вирусите. Но Мартин не говореше за тези заразни вируси, проникващи отвън в човешкото тяло. Той описваше активирането на древна инфекция, латентна форма на вирусна ДНК, която произхожда от човешкото тяло, заровена дълбоко в неговия геном. Все едно да се заразиш от самия себе си — нещо като ДНК-Троянски кон, който се пробужда и предизвиква хаос и разруха в тялото. Тези човешки ендогенни ретровируси (HERVs, както са известни) могат да се определят като „вирусни фосили“ — останки от предишни инфекции, които са променили генома на гостоприемника, интегрирали са се с ДНК на неговата сперма и се предават на бъдещите поколения. Наскоро учените са открили, че близо осемдесет процента от цялостния човешки геном са съставени от ендогенни ретровируси. Тези фосилни архиви на предишни вирусни инфекции се появяват и при нашите най-близки генетични родственици, живи или мъртви: шимпанзета, неандерталци и денисованци. Те са били заразявани с много от вирусите, с които и ние сега.

Кейт се замисли за всички аспекти на тази идея. Ендогенните вируси се смятаха за инертни, част от голяма група „отпадъчна“ ДНК в генома. Тези ретровируси не бяха заразни, но оказваха влияние върху генните прояви. Наскоро учените бяха започнали да смятат, че тези ендогенни ретровируси могат да играят роля при автоимунните заболявания, като лупус, множествена склероза, синдром на Сьогрен, дори рак. Ако вирусът, предизвикал Атлантската чума, беше ендогенен, това означаваше…

— Искаш да кажеш, че цялата човешка раса вече е заразена. Че сме се заразили в деня, когато сме се родили — че вирусът зад Атлантската чума вече е част от нашата ДНК. — Тя се замисли. — Че Камбаната и труповете от нея просто активират един латентен вирус.

— Именно. Ние смятаме, че вирусните компоненти на Атлантската чума са били добавени към човешкия геном преди десетки хиляди години.

— Мислиш, че това е станало преднамерено — че някой или нещо е заложил ендогенния вирус — Атлантската чума — със знанието, че един ден ще бъде активиран?

— Да. Сигурен съм, че Атлантската чума е била замислена много отдавна. Мисля, че Камбаната е само активиращ механизъм за окончателното преобразяване на човешката раса. Атлантите или се опитват да предизвикат нов Голям скок напред — последен скок напред — или голям скок назад, регресия до момента преди въвеждането на Атлантския вирус.

— Успяхте ли да изолирате вируса, предизвикващ чумата?

— Не, и точно това ни забавя. Всъщност смятаме, че може би става въпрос за два действащи ретровируса, нещо като вирусна война, която се води в телата ни. Тези два вируса се сражават за контрол над Атлантския ген, вероятно за да го променят перманентно. При деветдесет процента от заразените тази вирусна война разрушава имунната система и предизвиква смърт.

— Като испанския грип.

— Именно. Ние го очаквахме — епидемия, която се разпространява по обичайните пътища: телесни течности, въздушно-капков и прочее. За това бяхме подготвени.

— Подготвени как?

— Има една наша група — правителствени служители и учени. През последните двайсет години работихме тайно върху лечението. Орхидея бе последното ни оръжие срещу чумата — най-съвременна терапия, използвала модела за лечение на СПИН.

— Лечение на СПИН?

— През 2007 година Тимоти Рей Браун, станал известен по-късно като Берлинския пациент, е бил излекуван от СПИН. Браун е бил с диагноза остра миелоидна левкемия. Неговият СПИН позитивен статус значително е усложнил лечението. По време на цикъла химиотерапия той е трябвало да се бори със сепсис и лекарите потърсили нетрадиционни методи. Неговият хематолог, доктор Геро Хатър, решил да опита лечение със стволови клетки — пълна трансплантация на костно вещество. Всъщност Хатър използвал костномозъчно вещество от донор със специфична генна мутация: ССР5-Делта. ССР5-Делта създава имунитет в клетките спрямо СПИН.

— Невероятно.

— Да. Отначало ние смятахме, че мутацията Делта 32 е възникнала по време на Черната смърт в Европа — между четири и шестнайсет процента от европейците имат поне едно копие. Но после продължихме с проследяването й още по-назад. Открихме ДНК от Бронзовата епоха, която я съдържа. Произходът на тази мутация остава загадка, но едно нещо е сигурно: костномозъчният трансплантант със ССР5-Делта 32 е излекувал както левкемията на Браун, така и СПИН-а. След трансплантацията той престава да приема противовирусна терапия и никога след това не е давал СПИН позитивни проби.

— И това помогна при създаването на Орхидея? — попита Кейт.

— Беше голям пробив, отварящ множество нови пътища за изследване. ССР5-Делта 32 всъщност опазва преносителя си не само от СПИН, но и от едра шарка, а също и от бактерията, предизвикваща чума. Ние се съсредоточихме върху това. Естествено, все още не разбирахме напълно сложността на Атлантската чума, но разработихме Орхидея до етапа, на който спира симптомите. Ала препаратът все още не беше готов за масова продукция, когато избухна епидемията. Той не лекува болестта, но нямахме друг избор. Съществуваше един елемент на чумата, който не можахме да изолираме. Друг фактор. Все пак… помислихме си, че можем да използваме Орхидея. Решихме, че ще се съсредоточим върху процеса на сдържане на разпространението. Ако можем да ограничим заразяването и да потиснем симптомите, ще спечелим време, докато успеем да изолираме ендогенните ретровируси, които пораждат чумата и манипулират Атлантския ген — истинския източник. Ето защо… твоята работа се оказа толкова интригуваща.

— Все още не разбирам каква роля за разпространението може да има радиацията.

— Ние също, в началото. Чумата проникваше през всички карантинни защити, които хвърляхме срещу нея. Кейт, тя беше като горски пожар, никога не бяхме виждали нещо подобно. Заразените лица, дори под карантина, заразяваха и други на двеста метра наоколо.

— Невъзможно.

— Отначало си мислехме, че имаме проблеми с правилата за поставяне под карантина, но това се случваше навсякъде по света.

— Как?

— Мутация. Някой някъде е притежавал ендогенен ретровирус, друг древен вирус, заровен в неговия геном. Когато той се активира, целият свят се заразява за часове. Милиарди хора се разболяха до двайсет и четири часа. Както казах, размерът на пробата ни беше твърде малък, за да го открием, нямаше начин да знаем за този друг ендогенен ретровирус. Всъщност ние все още го издирваме.

— Не разбирам как може да въздейства върху бързината на разпространение.

— Отне ни седмици да открием. Всички наши карантинни процедури — из целия свят — десетки години внимателно планиране, всичко това рухна още първия ден. Нищо не можеше да спре Атлантската чума. Всеки път, когато попадаше на ново място, тя буквално експлодираше сред населението. Това, което открихме, надхвърляше и най-дръзките ни предположения. Всъщност заразените излъчват нова радиация, не само носят радиацията от Камбаната в тъканите си. Смятаме, че вторият ендогенен ретровирус събужда гените, които карат тялото да променя излъчваната от него радиация.

Кейт се замисли отново. Човешкото тяло бе източник на радиация, но тя бе като статичен шум, нещо като субатомен еквивалент на потенето.

Мартин продължи:

— Всеки активиран субект се превръща в радиационен маяк, активира и заразява всички около него — дори ако са в биохерметични палатки. Човек, намиращ се на миля от теб, може да те зарази и без пряк контакт. Нямаме изготвени програми за действие срещу подобно нещо. Правителствата из целия свят трябваше да се предадат, защото не можеха да спрат заразата. Фокусът се премести върху контролиране на населението, така че имарийците и оцелелите да не могат да превземат света. Започнаха изграждането на Орхидейните зони и насочването на оцелелите към тях.

Кейт си спомни облицованата с оловни плочи къща, в която я бяха държали.

— Затова сте използвали олово — за да спрете радиацията.

Мартин кимна.

— Да. Опасявахме се от нова мутация. Честно казано, действаме като в мъгла. Говорим за квантова биология — субатомни частици, манипулиращи човешкия геном. Кръстопът между биология и физика. Това е нещо далеч отвъд сегашните ни представи както за физика, така и за биология. Само драскаме по повърхността на непознатото. Изоставаме с поне два хода, но през изминалите три месеца все пак научихме страшно много. Знаем, че ти и момчетата сте с имунитет към чумата, защото оцеляхте в Китай. Опитваме се да изолираме ретровируса, който предизвиква радиацията. Най-големият ни страх е, че радиацията от опитните екземпляри — от новата мутация — може да проникне в лагера и да повлияе на ефективността на Орхидея. Тя и без това намалява, но се нуждаем от лекарството, за да ни спечели поне още малко време. Мисля, че сме близко до откриване на лечение. Остана едно последно парченце. Смятах, че ще го намеря тук, в Южна Испания, но грешах… за няколко неща.

Кейт кимна. Отвън долетя тътнеж като от далечна гръмотевица. Нещо все още не й даваше мира. Като учен, тя знаеше, че най-простото обяснение обикновено е и най-вярното.

— Но как разбрахте всичко това толкова бързо — че има друг ендогенен ретровирус? Какво ви кара да смятате, че става въпрос за взаимодействие между два ретровируса? Защо да не е един? Един вирус, пораждащ различни последствия — еволюция и деволюция, радиационен отговор.

— Хъм… — Мартин не бързаше с отговора. Кейт понечи да продължи, но той вдигна ръка. — Заради корабите е. Те са различни.

— Корабите?

— Атлантските кораби — в Гибралтар и Антарктида. Когато открихме комплекса в Антарктида, очаквахме да е на приблизително същата възраст като този в Гибралтар.

— Не е ли?

— Ни най-малко. Сега смятаме, че корабът в Гибралтар е — или по-скоро е бил — десантно средство, нещо като планетарна совалка. Корабът в Антарктида е космически кораб, много по-голям.

Кейт се зачуди какво общо може да има това с чумата.

— И смятате, че тази совалка идва от кораба от Антарктида?

— Това беше предположението ни, но изследването на въглеродния разпад доказа, че е невъзможно. Корабът в Гибралтар е по-стар от този в Антарктида и което е по-важно, прекарал е на Земята много повече време, може би сто хиляди години.

— Не разбирам — каза Кейт.

— Доколкото сме в състояние да определим, технологията в двата кораба съвпада — и двата имат Камбани, но идват от различни периоди във времето. Мисля си, че корабите принадлежат на различни фракции атланти и че те воюват. Склонен съм да вярвам, че тези две фракции се опитват да манипулират по някаква причина човешкия геном.

— Чумата е тяхното средство да ни биореформират?

Мартин кимна.

— Това е хипотеза. Налудничава, но единствената, в която има някакъв смисъл.

Тътнежът навън се усили.

— Какво става? — попита Кейт.

Мартин се заслуша, после скочи и излезе от помещението.

Кейт отиде при умивалника и се погледна в огледалото. Лицето й бе по-измъчено от обикновено и тъмната, очевидно боядисана коса й придаваше почти готически вид. Тя пусна водата и почна да търка и мие кафявите петна по пръстите си. През шуртенето на водата чу, че Мартин се връща.

— Измий си косата — каза Мартин. — Трябва да тръгваме.