А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (15)

13.

Пред базата на „Призма“

Антарктида

Металният кош се издигаше в непрогледния мрак. Бледата светлина на ледената галерия под него отдавна бе помръкнала, а отгоре не се виждаше нито слънчева светлина, нито изкуствено осветление.

Дориан бе приклекнал до тялото на баща си и обмисляше какво ще направи, когато стигне повърхността — и какво ще направят те.

Спускането на коша бе хитър ход. Те предполагаха, че Дориан е войник на противника. По-добре да се биеш на избрано от теб място, в близост до собствената ти армия. Имарийците можеха да пратят само шепа войници през шахтата, а когато стигнеха дъното, те можеше да се натъкнат на още атланти. Подкрепленията не можеха да пристигат бързо, така че хората долу щяха да са обречени — изгубени, или по-лошо, пленени и способни да издадат ценни данни.

Дориан бе сигурен в едно — щяха да го обезвредят в мига, когато кошът стигне на повърхността.

Легна на дъното на коша до баща си. Гледаше и чакаше.

Прожекторите на платформата горе пронизаха мрака, разсеяха светлината и започнаха да стават все по-ярки.

Кошът спря да се издига и се заклати. Дориан слушаше хрущенето на снега под приближаващите се към него ботуши. След малко бе заобиколен от мъже, насочили оръжията си към него.

Известно време цареше пълно мълчание и не се случваше нищо. Мъжете чакаха да видят какво ще направи. Дориан не помръдваше. Най-сетне един войник се приближи, завърза му ръцете и краката, после други четирима вдигнаха него и баща му и ги понесоха към базата.

Ярки светлини озаряваха района. По-близката част на базата бе както я помнеше Дориан — огромна бяла стоножка с дължина на футболно игрище и извита по краищата. Но сега вече имаше още стоножки — поне трийсет. Колко ли войници бяха базирани тук? Надяваше се, че ще са достатъчно. Той щеше да открие убиеца на баща си и да го накара да си плати — но първо щеше да се справи със заплахата долу.

Войниците го внесоха в голямо помещение за обеззаразяване. Включиха се душове и върху всички се посипа ситна мъгла. Когато дезинфекцията приключи, мъжете го вдигнаха и го хвърлиха на една маса.

Един свали шлема на Дориан. И замръзна.

— Избягах — каза Дориан. — А сега ме развържи. Те са се събудили. Трябва да ги нападнем.