А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (31)

29.

Марбела, Испания

Кейт се събуди в мрачната вътрешност на затворено ремарке, натъпкано с хора като натоварени за рибен пазар сардини. Или поне на това миришеше: на пот и риба. Хората кашляха и се блъскаха един в друг, когато камионът подскачаше и дърпаше рязко ремаркето. Вероятно се носеха с пълна газ по неравния път.

Кейт се опита да открие Мартин, но не виждаше на повече от крачка наоколо.

Камионът намали, спря за няколко секунди, после продължи, но вече съвсем бавно. След малко спря и чуха как въздухът напуска с шумно свистене спирачките. Ръмжащият двигател утихна.

Паника заля пътниците. Всички се обърнаха към вратата.

Ярка светлина разкри сцената отвън.

Сините знамена с изрисувани орхидеи сега бяха само обгорели останки. Имарийците ги бяха оставили вероятно като знак за победата си. Бяха вдигнали своите черни знамена от двете страни на входа към лагера. Войници с черни униформи обикаляха около наблюдателната кула — единствената, която не бе напълно разрушена.

Наредиха им да слизат. Кейт отчаяно се опитваше да измисли някакъв план. Смъкна раницата от раменете си и разкопча ципа. Раницата имаше доста твърда подплата. Огнеупорна, или водонепроницаема? Кейт огледа съдържанието — пистолет, лаптоп, сателитен телефон, бележника на Мартин и термоса с пробите. Хвана пистолета. Не би могла да си проправи път навън с огън, всъщност дори се съмняваше, че ще посмее да натисне спусъка. А ако я заловяха с пистолет… Дръпна се към тъмния ъгъл. Трябваше да скрие останалото снаряжение — Мартин го носеше навсякъде, вероятно бе важно за откриването на лекарството.

Освен това Мартин й бе казал какво ще последва: имарийците ще сортират пленниците. Умиращите ще бъдат оставени да умрат. Оцелелите могат да се закълнат във вярност — или да загинат.

Значи й предстоеше да направи избор.