А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (27)

25.

Районът на Стария град

Марбела, Испания

— Кейт! Събуди се!

Кейт отвори очи. Мартин стоеше над нея. Лицето му бе разтревожено.

Той я дръпна да стане, взе раницата и й я подаде, но преди това извади отвътре нещо. Пистолет.

— Сложи си раницата. Стой зад мен.

Кейт чу слаб шум. Стъпки. Мартин насочи пистолета към тунела, от който идваха. С другата си ръка посегна и изключи пръчката. Обгърна ги непрогледен мрак.

Секундите се нижеха бавно. Стъпките се усилваха. Бяха на двама души.

В тунела се появи бледо сияние. Бавно се усилваше и скоро видяха, че е от фенер. Носеше го брадат дебел мъж, зад който вървеше млада жена.

При вида на Мартин и насочения пистолет мъжът изпусна фенера, дръпна се назад и събори жената на пода.

Мартин пристъпи към тях. Мъжът вдигна ръце и заговори бързо на испански. Мартин местеше поглед между двамата, после отвърна на испански. Гледаше ги втренчено, сякаш се чудеше дали историята им е достоверна. Накрая се обърна към Кейт.

— Вземи фенера. Казват, че в тунела има кучета и войниците идват.

Кейт грабна фенера, а Мартин даде знак с пистолета на мъжа и жената да тръгнат по коридора, по който бяха дошли с Кейт. Те се подчиниха и четиримата се отправиха със забързана крачка, всички мълчаха.

Коридорът стигна до друга овална стая, където откриха още шестима. Последва кратък разговор, след което новата група се присъедини към тяхната и тръгнаха отново.

Кейт се чудеше как ще се справят с кучетата и войниците. Пистолетът й беше в раницата и въпреки нежеланието си да борави с него бе почти готова да го извади. Но още преди да го направи тунелът свърши в наподобяващо пещера помещение, този път квадратно и с висок таван. Нямаше повече изходи.

Вътре завариха двайсетина души. Всички глави се извърнаха към тях.

Кейт чу дебелия мъж да вика нещо и се обърна. Дебелият говореше по радиостанция. Какво ли…

Отсрещната стена избухна, хвърляйки пръст и отломки, и невидима силова стена полетя навътре в помещението. Кейт тупна на пода. Помещението се озари от ярка светлина и през образувалия се отвор нахлуха имарийски войници и започнаха да влачат хората навън през взривената стена. Дебелият, жената и неколцина от другите им помагаха.

Кейт беше замаяна и объркана от ярката светлина и оглушителния гръм. Главата й се въртеше и й се гадеше.

Видя как един войник взима пистолета на Мартин от земята, а след това вдига и него и го отнася. Друг войник сграбчи нея. Тя се съпротивляваше, но беше безполезно. Беше им в ръцете. Всички им бяха в ръцете.