А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (10)

8.

Орхидейна зона

Марбела, Испания

Кейт претърколи Мартин настрани и го огледа бързо. Имаше кървава рана на тила и Кейт реши, че вероятно е получил сътресение, но за нейна изненада той премигна и чевръсто се изправи. Огледа стаята. Повечето компютри и апарати на масата бяха повредени.

Мартин отвори едно чекмедже и извади сателитен телефон и два пистолета. Подаде единия на Кейт, после взе една раница.

— Имарийците ще се опитат да унищожат лагера. — Огледа подобния на термос прибор и го напъха в раницата заедно с няколко бележника и един компютър. — Завзеха няколко средиземноморски острова, опипват периметъра и проверяват способностите на Орхидейните нации да се защитават.

— А те могат ли?

Сградата вече не се тресеше и Кейт бе готова да се заеме с раната на главата на Мартин, но той сновеше припряно из стаята.

— Не. Орхидейният съюз е съшит с бели конци. Всички техни ресурси — включително военни — са пренасочени към производството на Орхидея. Няма откъде да дойде помощ. Трябва да изчезваме оттук. — Сложи някакво устройство с вид на метално яйце върху масата и завъртя горния му край. Чу се тиктакане.

Кейт започна да се досеща какво става. Мартин се готвеше да унищожи лабораторията. Значи нямаше да се връщат тук. Мисълта й се насочи към другата сграда и момчетата.

— Трябва да вземем Ади и Суря.

— Нямаме време, Кейт. Ще се върнем за тях — с отряда на САС, който е на път насам.

— Няма да ги оставя. — Кейт говореше с решителност, каквато Мартин не бе виждал в нея. Беше я осиновил, когато тя бе на шест, малко след изчезването на биологичния й баща, и я познаваше достатъчно добре, за да осъзнае, че този път няма да има компромиси.

Той поклати с нескрита почуда глава.

— Добре, но ще е хубаво да си готова да използваш това. — Кимна към пистолета. Въведе кода на бравата, изчака Кейт да излезе и отново я заключи.

Коридорът бе изпълнен с дим и там където приближаваше кухнята, бушуваше пожар и се чуваха писъци.

— Има ли друг изход?

— Не. Единственият път е през обеззаразяващата камера. — Той вдигна оръжието. — Трябва да сме бързи. Стреляй по всеки, който се опита да те спре.

Кейт погледна пистолета и изведнъж я заля страх. Никога не беше стреляла с пистолет и не вярваше, че би могла да застреля някого. Мартин посегна и дръпна нещо отгоре на пистолета й. Чу се изщракване.

— Няма нищо сложно. Насочваш и натискаш спусъка.

После се обърна и хукна през пушека към горящата кухня.