А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (70)

68.

Някъде близо до Исла де Алборан

Средиземно море

Идеята да се свържат с „Приемственост“ беше интригуваща.

Кейт имаше чувството, че най-сетне разбира смисъла на експериментите, в които бе участвала в Марбела.

От години „Приемственост“ беше разработил алгоритъм, наречен Геномна симфония. Принципът му беше, че всеки път, когато генетично лечение или ретровирус пораждат генетична промяна в определен геном, Симфоничният алгоритъм може да предскаже генетичния израз. Тези предсказания, комбинирани с познанието за това къде в генома се разполагат атлантските ендогенни ретровируси, можеха да определят и реакцията на човек спрямо Атлантската чума и полученото лечение.

Изследванията на Чанг и Джейнъс, при които бяха изолирани геномните промени от две чумни епидемии в началото и края на Средните векове, бяха липсващото парче — или поне така се надяваше „Приемственост“.

Кейт гледаше как доктор Джейнъс работи с компютъра — зареждаше проучванията в Симфония. Той беше гений. Кейт не бе виждала досега човек на неговата възраст с толкова задълбочени познания по компютърни технологии.

Кейт заговори в сателитния телефон, който бе включен на говорител:

— Какво ще стане сега?

— Сега ще чакаме — отвърна доктор Бренър. — Докато алгоритъмът изпълни програмата и ни предостави възможни лечения. След това ще ги изпитаме, надявайки се, че този път ще извадим късмет. Ако намерим ефективно лечение, можем да организираме бързо разпространението му. Мартин разказа ли ви за нашите генни импланти?

— Не съм запознат — обади се доктор Джейнъс.

— Имплантираме подкожно биотехнологично устройство, което ни позволява да започнем индивидуално разработено лечение при всеки човек. Имплантите са свързани безжично със сървър във всяка Орхидейна зона.

Катрин завъртя учудено глава.

— Мислех, че тези импланти са за проследяване. Лечението не се ли осъществяваше от Орхидея?

— Да и не — отвърна Бренър. — Имплантите наистина осъществяват контрол на местоположението, те имат проследяващо устройство, което е много важно. Тъй като човешкият геном е невероятно разнообразен, открихме, че всяко лечение трябва да бъде персонализирано, синтезирано по спецификация на реципиента.

Кейт кимна. Това наистина беше върхът на технологията — имплантирано биотехнологично устройство, осигуряващо генетична терапия съобразно нуждите и изискванията на отделния индивид. Жалко, че трябваше да се появи заплахата на „Имари“ и чумата, за да се стигне до подобно откритие.

— Ако имплантите могат да осигурят индивидуално лечение, тогава защо все още давате на хората Орхидея? — попита доктор Джейнъс.

— По три причини. В някои ранни проучвания стигнахме до извода, че имплантите не могат да осигурят лечение за всеки. Имплантите създават антивируси от ензими и протеини в тялото на гостоприемника — за целта се налага да се премине през един доста сложен процес. Но крайният резултат е ефективен само при осемдесет процента от носителите. Ето защо се стараем да осигурим на имплантите нещо като вирусен запас — парче от вирусна „глина“, от която да „изваят“ лечението. Това представляват таблетките Орхидея — вирусен запас.

— Много интересно… — замислено каза Джейнъс.

— Останалите причини? — попита Кейт.

— О, да — отвърна Бренър. — Отвлякох се. Втората причина беше бързината. Знаем, че ще трябва да разпространим новото лечение колкото се може по-бързо — производството на новия медикамент е изключено, и разбира се, става въпрос за търпящо промени решение. Тоест, имаме една базова субстанция с безброй промени, докато имплантите работят по целия свят.

— А последната причина?

— Надеждата. Хората приемат ежедневно Орхидея… смятаме, че трябва да им осигурим нещо, за което да се държат, нещо конкретно — лечение за болестта. А сега, надявам се, вие ни осигурихте липсващото парче — формулата, която ни бе нужна, за да разпространим имплантите. В момента Симфония обработва вашите данни. Ако открие коригираща терапия, можем да я разпространим чрез средствата на Орхидейния съюз за броени часове по целия свят.

Учените закимаха. Дейвид и Шоу се спогледаха.

Доктор Бренър поразсея напрежението.

— Доктор Уорнър, има нещо, което не съм ви казвал.

— Какво? — попита Кейт, без да изключва говорителя.

— Водачите на Орхидейния съюз ни наредиха да стартираме Протокола за евтаназия.

— Не раз…

— Имаме ясни заповеди — продължи Бренър. — Ако Орхидея се провали или имарийците се превърнат в неоспорима заплаха, имаме заповед да изпратим прекратяващи команди до имплантите — с които обричаме носителите им на бърза смърт. Това ще остави един свят на Орхидейни оцелели, основа за спасяването на Съюза. До този момент ние игнорирахме тези заповеди. Съсредоточихме се върху нашите изследвания и се надявахме ръководството да не прибягва до тази мярка. Но до нас стигат слухове. Ако не стартираме Протокола за евтаназия, не е изключено части на Съюза да поемат контрол над „Приемственост“ и да го направят вместо нас.

Кейт се облегна на дивана.

Никой не проговори.

— Можете ли да забавите тази програма? — попита Кейт.

— Ще се опитаме. Но… да се надяваме, че терапията ще бъде успешна.

В гостната на долния етаж Дейвид едва не се разкрещя на Кейт:

— Искаш да кажеш, че през цялото време си разполагала с директна връзка с един глобален консорциум?

— Да. Защо?

— Обади им се. Ето какво ще кажеш…

Кейт набра номера на „Приемственост“. Дейвид слушаше.

— Доктор Бренър… Не, всичко е наред. Имам нужда от услуга. Трябва да се свържа с Британското разузнаване и да ги попитам дали имат офицер на име Адам Шоу. Освен това бихте ли се осведомили дали Световната здравна организация познава някой на име доктор Артър Джейнъс… Да, много ще ни помогнете… Чудесно. Свържете се с мен веднага щом получите информация. Наистина е важно.

Доктор Пол Бренър затвори телефона и прегледа имената. Шоу и Джейнъс. Какво ставаше на борда на онази яхта? Дали Кейт не бе в опасност?

Напоследък доста се бе привързал към нея. Първо по време на видеоразговорите, после и при личните им срещи. Надяваше се, че с нея всичко е наред. Вдигна телефона и се свърза с нужните хора в СЗО и Британското разузнаване. Всеки от тях обеща да му позвъни веднага щом има отговор.

Пол трябваше да проведе още един разговор, но първо реши да изчака резултатите от Симфония.

Излезе от кабинета и тръгна по коридора на сградата, където се помещаваше Центърът за контрол на заболеваемостта. Тук цареше унило настроение — всички бяха крайно изтощени. Всеобщата потиснатост си имаше причина: засега не можеха да се похвалят с напредък в откриването на лекарство за чумата, нито с перспективни направления. Докато Кейт не позвъни преди половин час.

Колко време щеше да отнеме на Симфония? И дали щяха да открият нещо ценно в данните, пратени от Кейт и другите учени?…

Пред него се разтвори стъклената врата, зад която бе разположен оперативният център. Главите на хората вътре се извърнаха едновременно. Обстановката бе като в университетска лаборатория, в която студентите не са си тръгвали от шейсет дни — масите бяха разхвърляни в безпорядък, отрупани с компютри, разпечатки, карти, лекьосани от кафе доклади и полупразни картонени чаши.

Израженията на хората казваха на Пол всичко, което му трябваше да знае.

Четирите големи монитора на стената го потвърждаваха. На тях премигваше изписано в червено изречение: „Има открито лечение“.

Бяха виждали този надпис толкова много пъти, бяха се радвали и празнували, ала всеки път се оказваше напразно. Но сега атмосферата бе малко по-различна. Хората наскачаха, заобиколиха Пол, всички говореха развълнувано за новата информация и какво ще правят нататък. Предлагаха се различни научни центрове и лаборатории и мигом се отхвърляха.

— Ще провеждаме изпитанията тук, в нашата база — заяви Пол.

— Сигурен ли сте?

— Има хора, които не могат да чакат. — Той погледна часовника, отброяващ времето до стартирането на Протокола за евтаназия. Оставаха четири часа. Имаше много хора, които не можеха да чакат.

Но той искаше да е сигурен, преди да разреши разпространението на лечението по целия свят. Оставаше му един телефонен разговор.

На път за кабинета Пол спря при импровизирания лазарет. Отиде при леглото на сестра си. Дишането й бе повърхностно, но той знаеше, че го е познала. Тя му подаде ръка и Бренър я улови. Почти нямаше сила.

— Илейн, мисля, че го открихме. Ще се оправиш.

Тя стисна ръката му. Съвсем леко.

Пол вдигна телефона и след няколко минути го свързаха със заседателната зала в Белия дом.

— Господин президент, имаме нова терапия. Този път сме изпълнени с оптимизъм. Искам да ви помоля да отложите стартирането на Протокола за евтаназия.