А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (77)

75.

Над Средиземно море

Във вертолета беше тихо и Дейвид беше доволен от слабите вибрации, които вероятно бяха помогнали на Кейт да се унесе в дрямка. Подпря се на облегалката и надзърна през прозореца. Камау и Шоу седяха отпред, в кабината, Камау управляваше. Джейнъс и Чанг бяха настанени срещу Дейвид. И двамата изглеждаха изтощени, с безразлични изражения.

Кейт се бе свила до него, отпуснала глава на рамото му. Дейвид не смееше да помръдне. Държеше пистолета притиснат под десния си крак, готов за употреба, в случай че се наложи.

С Кейт, заспала до него, оръжието в ръка и четиримата заподозрени отпред се чувстваше по-спокоен за пръв път, откакто бяха намерили Мартин мъртъв. Мисълта, че тези хора може би вече са открили новото лекарство, само можеше да увеличи оптимизма му.

Кейт дишаше равномерно и спокойно, в противовес с тежкия лепкав и мъчителен сън на яхтата. Дейвид се зачуди какво ли сънува… или си припомня.

Джейнъс заговори тихо — внимаваше да не събуди Кейт:

— Мистър Вейл, позволете ми да коментирам действията ви. Рядко съм бил толкова впечатлен от някого, както от вашето изпълнение на яхтата. Умението ви да творите история е забележително. А ви бях взел за обикновен войник.

— Не се тревожете. Случва се от време на време. — Дейвид подозираше, че Джейнъс подготвя нещо, вероятно го смята за ценен източник на информация и се опитва да го заблуди, но не можеше да си представи накъде бие ученият.

— За мен остава една загадка.

Дейвид повдигна въпросително вежди. Излишните думи само повишаваха риска да събудят Кейт.

Джейнъс му подаде бележките на Мартин и кимна на Дейвид да ги прочете отново.

ПИЕ = имару?

535… 1257 = Втора Тоба? Нова система за доставка?

 

Адам =>Потоп/АаПотъва=>Тоба 2 => КБУ

Алфа => Липсваща делта? => Делта => Омега

п 70 хг =>п 12,5 хг => 535… 1257 => 1918… 1978

 

Минимална алфа локализира трезора на Атлантида?

— Последният ред от шифъра на Мартин: „Минимална алфа локализира трезора на Атлантида“. Какво според вас може да означава? — Джейнъс сгъна бележката. — Освен това се чудя защо Мартин е споменал ПИЕ в началото. Струва ми се… излишно — ако се придържаме към теорията, че лечението се крие в генома на Кейт и оцелелите от двете чумни епидемии в миналото.

Дейвид трябваше да признае, че Джейнъс има право.

— Може ли да е камуфлаж, фалшива следа, по която да прати някой, който се е натъкнал на бележките?

— Да, възможно е. Но имам друга теория. Ами ако сме пропуснали някоя част — например друга генетична повратна точка? Алфа. Адам. Въвеждането на Атлантския ген.

Дейвид се замисли над думите му.

— Може би… но не е никак лесно да се намерят трупове на умрели от чума през шести и тринайсети век, макар милиони такива да са заровени из цяла Европа. Вие говорите за едно тяло, закопано някъде в Африка преди седемдесет хиляди години… Да се намери то е невъзможно.

— Така е — потвърди с въздишка Джейнъс. — Споменах го само защото вие разкрихте по-голямата част от съдържанието на бележките. Познанията ви по история, изглежда, са по-важни от моите научни познания. — Той извърна глава към прозореца. — Чудя се дали Мартин го е открил. Дали по някакъв начин не се е натъкнал на останките на Адам и не е оставил ключ някъде в тази бележка.

Дейвид се замисли. Дали наистина нямаше нещо друго?

— И което също не ми дава мира — продължи Джейнъс, — са намеренията на Мартин. Той очевидно е знаел, че Кейт е част от генетичния пъзел, но основната му цел е била да размени лекарството за нейната безопасност. Ако е открил всички парченца, вероятно е оставил последния ключ — местонахождението на Адам — само за нея.

— Само дето няма ключ, нито информация или местоположение. Единствено „Минимална алфа локализира трезора на Атлантида“. Дори не знаем какъв е този „трезор“.

— Да, обаче… аз имам една теория. Ако вземем предвид Тибетския гоблен, за който вече се съгласихме, че е ключ към шифъра на Мартин и хронологията, в описанието има един доста съществен момент — сандъкът, който туземците отнасят в планините по времето на Потопа и потъването на Атлантида.

Дейвид кимна, почти неволно. Как не го бе видял досега? И какво можеше да означава? Как Адам би ги отвел при трезора? Какво ли бе имало в сандъка — в ковчега?

— Да… това е интересно — промърмори той замислено.

— И един последен момент. Първото изречение от бележките: „ПИЕ = имару?“. Защо според вас Мартин го е поставил там?

— За да ни насочи към гоблена?

— Да, но очевидно Кейт вече знае за него. Може би е следа към нещо друго? Изглежда някак… несвързано. Дори да се махне хронологията, пак ще се запази. Не добавя никаква практическа информация, също както и последното изречение за „трезора“. Освен, разбира се, ако това не са следи, водещи ни към Адам и този „трезор“ и отключващи тайните на „Атлантския експеримент“.

Чанг вдигна глава сякаш се бе събудил от сън.

— Мислиш, че…

— Мисля — продължи Джейнъс, — че в това има още. Чудя се дали да не попитаме Кейт за мнението й. Изглежда, цялата тази мистерия опира до нея.

Дейвид неволно притисна Кейт към себе си.

— Няма да я будим.

— Да не е болна? — Джейнъс я погледна обезпокоено.

— Нищо й няма — побърза да отвърне Дейвид. — Просто има нужда от почивка. Оставете я на мира.

— Добре — съгласи се Джейнъс. — А може ли да попитам къде отиваме?

— Ще ви кажа като стигнем там.