А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (100)

Епилог

Обсерватория Аресибо

Аресибо, Пуерто Рико

Доктор Мари Колдуел плъзна мишката напред-назад, за да събуди компютъра. Екранът оживя и започна да предава събраните през нощта данни. Радиотелескопът зад прозореца й беше с диаметър триста метра — най-големият планетарен радиопредавател в целия свят. Беше разположен в една вдлъбнатина на планината и приличаше на гладка сивкава чиния, положена върху високопланинското плато и заобиколена от тъмнозелени гори.

Първите лъчи на слънцето надзъртаха над планинските върхове и огряваха чинията. Мари никога не пропускаше да се полюбува на тази сцена, но напоследък чувството не беше същото, заради огромните жертви, дадени от човечеството.

Преди чумата обслужващият персонал на обсерваторията наброяваше десетки служители, а сега бяха само трима. Аресибо губеше служители от няколко години, най-вече заради орязването на бюджета. Чумата бе свършила останалото.

Ала въпреки това всеки ден Мари отиваше на смяна, както го бе правила през последните шест години. Нямаше къде другаде да иде, нито пък искаше да е някъде другаде. Знаеше, че американското правителство всеки миг може да прекъсне електрозахранването, но беше решила да остане до края, докато угаснат светлините. После щеше да тръгне да поскита по света, да потърси друга работа за човек със специалност астрономия.

Какво ли не би дала за чаша кафе, но и кафето бе свършило преди седмици.

Загледа се в компютъра. Там имаше… Тя кликна върху една от колонките с данни. Гърлото й внезапно пресъхна. Тя пусна анализираща програма, после още една. И двете потвърдиха, че сигналът е структуриран. Това не беше хаотична фонова космическа радиация.

Беше послание.

Не, беше повече от това — това беше моментът, който бе чакала през целия си живот.

Погледна към телефона. Беше разигравала тази сцена в ума си през последните двайсет години, откакто за първи път в нея се пробуди мечтата да стане астроном. Първият й импулс бе да се обади на Националната научна фондация. От началото на чумата им звънеше веднъж седмично. Без да получи отговор. Беше звъняла и на Станфордския изследователски институт — със същия успех. На кого да позвъни? В Белия дом? Кой щеше да й повярва? Имаше нужда от помощ, от някой, който да анализира излъчването. Институтът СЕТИ в Маунтън Вю, Калифорния? Тях не бе опитвала. Нямаше причина да… Може би…

В кабинета влезе Джон Бишоп, колега от програмата. Обикновено беше трезвен не повече от час след пробуждането си.

— Джон, открих нещо…

— Моля те, кажи ми, че е кафе.

— Не е кафе…