А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (3)

1.

Орхидейна зона

Марбела, Испания

Доктор Кейт Уорнър гледаше как жената се гърчи в конвулсии и изопва тяло срещу ремъците на импровизираната операционна маса. Пристъпите ставаха все по-силни, от устата и носа на жената бликна кръв.

Нямаше нищо, което Кейт би могла да направи за жената, и това я потискаше повече от всичко друго. Най-омразното нещо на света бе да гледа как умира пациент. Надяваше се, че никога няма да свикне с това.

Пристъпи напред, улови жената за лявата ръка и остана така, докато треперенето се успокои. Жената изпусна сетния си дъх и главата й клюмна на една страна.

В помещението цареше тишина, ако се изключеше тупкането на капките кръв, които падаха от време на време на пода в растящата червена локва. Цялата стая бе облицована с дебели пластмасови панели. Това бе единственото помещение в курорта, което наподобяваше донякъде операционна — но всъщност бе стая за масаж в спа център. Кейт използваше маса, на която допреди три месеца се бяха изтягали богати туристи, за експеримент, който все още не разбираше.

Чу тихо бръмчене и увисналата над главата на жертвата камера се завъртя към нея сякаш я подканяше: да чуем доклада.

Кейт смъкна маската и внимателно положи ръката на жената върху корема й.

— Атлантска чума, обект Алфа-493, резултат — отрицателен. Обект Марбела-2918. — Огледа жената, опитвайки се да измисли име. Не беше прието да се кръщават опитни образци, но Кейт измисляше наименование на всеки. Едва ли щяха да я накажат за това. Може би смятаха, че без имена ще изпълнява задълженията си по-лесно. Но грешаха. Никой не заслужаваше да бъде само номер или да умре без име.

Кейт се покашля.

— Името на обекта е Мари Ромеро. Час на смъртта: 15:14 местно време. Предполагаема причина за смъртта: същата както при предишните трийсет души, умрели на тази маса.

Свали с шумно изплющяване гумените ръкавици и ги захвърли на пода до кървавата локва. Обърна се и протегна ръка към дръжката на вратата.

Говорителите на стената изпукаха и се чу глас:

— Трябва да направиш аутопсия.

Кейт изгледа ядно камерата.

— Направи си я ти.

— Моля те, Кейт.

Държаха я в почти пълно неведение, но Кейт знаеше едно — че се нуждаят от нея. Тя имаше имунитет към Атлантската чума и поради това бе идеалният кандидат за провеждане на техните експерименти. От седмици им се подчиняваше — от деня, в който нейният пастрок Мартин Грей я бе довел тук. Но с течение на времето почна да настоява за отговори на въпросите си. Получаваше само обещания, но никой засега не ги изпълняваше.

Тя се покашля и произнесе с твърд глас:

— Приключих за днес.

После отвори вратата.

— Спри. Зная, че искаш разяснения. Само вземи проба и ще говорим.

Кейт огледа металната количка, поставена зад вратата, също както предишните трийсет пъти. В главата й се въртеше една-единствена дума: лост. Взе набора за кръвни проби, върна се при Мари и вкара иглата във вената под мишницата. Винаги отнемаше повече време, когато сърцето е спряло.

Когато епруветката се напълни, Кейт извади иглата, върна се при количката и я постави в центрофугата. Изминаха няколко минути, през които епруветката се въртеше с бясна скорост. Зад гърба й откъм говорителите се чу заповед. Тя знаеше каква е. Центрофугата спря, Кейт извади епруветката, пъхна я в джоба си и излезе в коридора.

Обикновено след работа навестяваше момчетата, но днес първо искаше да свърши нещо друго. Влезе в малката стаичка и се излегна на „леглото“. Помещението бе почти като затворническа килия: без прозорци, голи стени и стоманена койка с допотопен матрак. Предполагаше, че преди това тук е била настанена някоя чистачка. Мястото беше крайно неподходящо за обитаване от човешко същество.

Тя се наведе и бръкна под койката. Напипа бутилката водка и я извади. Взе от шкафчето до масата хартиена чашка, продуха я от праха, сипа вътре моряшка доза и я гаврътна.

Остави бутилката и се изтегна на койката. Протегна ръка над главата си и натисна копчето, за да включи старото радио. То бе единственият й източник за информация за външния свят, но бе трудно да повярва в това, което чуваше.

Радиорепортажите описваха един свят, спасен от Атлантската чума с помощта на чудотворно лекарство: Орхидея. В навечерието на световната пандемия индустриалните страни бяха затворили границите си и бяха обявили военно положение. Досега не бяха съобщили дори приблизителния брой на хората, починали от епидемията. Оцелелите, колкото и да бяха те, се намираха в Орхидейните зони — грамадни лагери, където хората се бяха вкопчили в живота си и приемаха дневната доза Орхидея — лекарство, което предпазваше от заразяване с чумата, но не можеше да я лекува.

Кейт бе прекарала изминалите десет години в клинични изследвания — последните от тях бяха фокусирани върху лечението на аутизма — и знаеше, че лекарства не се изобретяват за една нощ, колкото и пари да се вложат и колкото и да е спешна нуждата. Орхидея навярно бе лъжа. Ако е така, как ли изглеждаше светът отвън?

Беше виждала само откъслечни картини. Преди три седмици Мартин бе спасил нея и двете момчета от програмата за изследване на аутизъм от сигурна смърт в гигантската постройка под Гибралтарския залив. Кейт и момчетата успяха да избягат в Гибралтарския комплекс — напоследък тя смяташе, че това всъщност е бил изгубеният град на Атлантида — от подобен комплекс на две мили под повърхността на Антарктида. Патрик Пиърс, биологичният й баща, бе прикрил бягството им в Гибралтар с взривяването на две ядрени бомби, разрушили древните руини и разхвърляли отломки в залива, като почти го бяха затворили. Мартин бе успял да ги измъкне с малка подводница минути преди експлозията. Подводницата имаше гориво само колкото да преодолее покрития с отломки участък и да стигне Марбела, Испания — курортно градче на петдесетина мили от Гибралтар. Изоставиха подводницата в пристанището и влязоха в Марбела под прикритието на нощта. Мартин твърдеше, че това е само временно решение, и Кейт не бе обърнала внимание на околностите. Знаеше само, че са се озовали в охраняван район. Оттогава я държаха заедно с момчетата в бившия спа център.

Мартин й бе казал, че може да помага за изследванията, които провеждаха тук — опитваха се да открият лек за Атлантската чума. Но откакто бе пристигнала, тя не бе виждала никой друг освен прислугата, която й носеше храна и й предаваше инструкции за работата.

Кейт завъртя епруветката в ръка. Чудеше се защо е толкова важна за тях и кога ще дойдат за нея. И най-вече — кой ще дойде.

Погледна часовника. Наближаваше време за следобедните новини. Никога не ги пропускаше. Искаше да знае какво се случва отвън, макар че истината бе по-различна. Това, което всъщност я вълнуваше, бяха новините за един човек — Дейвид Вейл. Ала засега нямаше никакви сведения за него. Имаше два начина да се излезе от гробниците в Антарктида — през ледения тунел там или през портала в Гибралтар. Баща й бе затворил портала, а в Антарктида чакаше армията на „Имари“. Никога не биха оставили Дейвид жив. Кейт се опита да прогони тези мисли и заслуша радиопредаването.

Слушате Би Би Си, гласа на човешкия триумф, 78-ият ден от Атлантската чума.

Днес ще ви съобщим три важни новини. Първо, група от четирима служители на плаваща нефтена платформа са оцелели три дни в морето без храна, но са успели да достигнат Орхидейната зона в Корпус Кристи, Тексас. Второ: специален доклад от Хюго Гордън, който посети огромния завод за производство на Орхидея в покрайнините на Дрезден и разсея зловредните слухове, че продукцията на лекарството за борба с чумата е забавена. Приключваме новините с дискусия на кръгла маса, в която ще участват четирима изтъкнати членове на кралската фамилия, според които лечението ще бъде открито след няколко седмици, а не след месеци.

Но първо един репортаж за храброст и настойчивост от Южна Бразилия, където вчера бойците за свобода са извоювали решителна победа срещу партизанските сили от контролираната от „Имари“ Аржентина…