А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (75)

73.

Исла де Алборан

Исла де Алборан вече се виждаше ясно. Изгряващото слънце озаряваше малката скална площадка над вълните на Средиземно море. Една длан земя насред морето. В далечния край се издигаше груба двуетажна бетонна постройка. Приличаше на средновековен затвор. В центъра на скалата стърчеше морски фар, малко по-нататък бе разположена вертолетна площадка с три кацнали машини.

Пристанът бе в подножието на отвесната, висока двайсетина стъпки стена. Дейвид насочи яхтата натам.

— Винаги ли държат по три хеликоптера тук?

Камау поклати глава.

— Не. Обикновено е само един. Тези са „Юрокоптър Х3“. Изглежда, са получили подкрепление. Може да са от имарийския флот или от наземните части в Южна Испания.

Дейвид обмисляше ситуацията. Всеки хеликоптер можеше да пренася до дванайсет души. Тоест в сградата можеше да се спотайват над четирийсет въоръжени до зъби войници. Твърде много.

Направи мислено някои корекции в плана.

 

 

Камау завърза яхтата на пристана и се заизкачва по стълбата, водеща към площадката.

На кея не ги очакваха войници и когато стигна горе, той спря и огледа равната камениста повърхност, която се простираше пред него. Тук също не се виждаха хора, единственият звук бе от свистенето на вятъра. До фара имаше петдесетина крачки. Кулата хвърляше тъмна сянка в посока, обратна на изгряващото слънце — като пътека от мрак, водеща към неизвестното.

Камау излезе от сянката. Искаше да видят, че не е въоръжен — това можеше да му спаси живота. Разпери ръце встрани.

Приближаването на охраняван военен пост без оръжие го караше да се чувства неспокоен, но нямаше друга възможност.

Спря и вдигна ръце.

На покрива на постройката се показаха трима снайперисти.

Седмина войници изтичаха отвътре и заобиколиха Камау.

— Име и чин! — извика един.

Камау отвърна спокойно, без да сваля ръце:

— Предполагам, че сте получили съобщението ми. Трябва да ми дадете оръжие и после да щурмуваме яхтата. Те са на борда.

Войникът се поколеба.

— Колко са?

— Двама войници, добре въоръжени и обучени. Намират се на горната палуба и чакат да се върна. Долу има трима учени, всеки заключен в отделна каюта. Важна е единствено жената. Трябва ни невредима.

Имарийският войник заговори по радиостанцията и след малко от сградата дойдоха още трима войници и се присъединиха към седмината, заобиколили Камау.

— Дайте ми оръжие…

— Млъкни и стой тук — каза му войникът. — После ще решим какво да правим с теб. — Даде знак на хората му да го последват и те тръгнаха, като оставиха двама да пазят Камау. На покрива бяха останали само двама души — третият снайперист вероятно се бе присъединил към групата за атака.

Камау стоеше с вдигнати ръце и наблюдаваше как групата наближава ръба на скалната платформа, спуска се по стълбите и се качва на горната палуба.

Не сваляше очи от яхтата.

Пет секунди, десет, петнайсет, двайсет…

Изведнъж на палубата избухна силна експлозия и прати огнена вълна към скалната стена. Взривът събори Камау и двамата войници зад него на земята. Той се претърколи, удари по-близкия и го прати в несвяст. Другият вече се надигаше на колене и Камау се хвърли върху него. Мъжът се опита да го посрещне с удар, но Камау го сграбчи, блъсна главата му в скалата и усети как тялото му се отпуска.

Без да се оглежда, Камау откачи една граната от колана на войника и я метна на покрива, надяваше се да обезвреди двамата снайперисти. Взе още една граната и я запокити след първата. Двете експлозии отекнаха почти едновременно в мига, когато Камау мяташе трета граната през прозореца на първия етаж.

Грабна автомата на единия войник и хукна приведен към сградата. Трябваше да се приближи до нея, да се прикрие под прозореца. Ако гранатата избухнеше преди това, осколките щяха да засегнат и него.

 

 

Плавниците направо изстрелваха Дейвид във водата. Въпреки това той не можеше да не обърне внимание на рифа, заобикалящ Исла де Алборан. При други обстоятелства вероятно би прекарал дни в гмуркане по тези места, наслаждавайки се на красотите. Но сега бързаше. Увеличи скоростта. Опита се да пресметне какво разстояние е изминал. Ако стигнеше твърде рано, снайперистите от покрива щяха да го забележат.

Най-сетне реши да се покаже от водата. Освободи се с бързи движения от леководолазната екипировка и бутилката. Нямаше оръжие, освен ножа.

Изкатери се на скалата и зачака. Искаше да се огледа, да види колко е близо до вертолетите, но не смееше да се подаде.

Продължи да чака.

Отекнаха няколко поредни експлозии и Дейвид мигновено премина към действие. Изправи се и хукна право към трите вертолета. До тях имаше поне петдесетина метра.

Откъм сградата отекнаха още две експлозии.

 

 

Кейт стисна по-силно дръжката на пистолета. Чувстваше се неловко с оръжие в ръка. Мъничкият сал подскачаше върху вълните.

— Наистина съжалявам за това, ако въобще има значение.

— Напълно те разбирам — каза доктор Джейнъс.

— Присъединявам се — добави доктор Чанг. — Това наистина бе единствената възможност.

Шоу промърмори нещо под нос. Кейт успя да различи някаква ругатня и се зарадва, че не чу останалото.

В далечината откъм малкия остров отекна експлозия и когато обърна глава, Кейт видя как яхтата се превръща в облак отломки, които се посипват като дъжд в морето.

За своя изненада почувства съжаление за загубата на яхтата. Въпреки напрежението и притесненията по време на плаването тя имаше и хубави спомени в каютата с Дейвид. Запита се какво ли им е подготвило бъдещето.

 

 

Дейвид почти бе стигнал трите вертолета, когато видя Камау да излиза от сградата.

Спря и зачака.

Камау вдигна автомата към Дейвид и вертолетите, после го завъртя наляво и надясно.

После свали оръжието и даде знак: чисто е.

Дейвид не бе очаквал това. Предполагаше, че при машините ще има поне един войник на пост. Слоун не би ги оставил неохранявани. Но той не беше тук — Дейвид бе сигурен в това.

Командирът на базата бе хвърлил всичките си налични сили за завладяването на яхтата. Или…

Дейвид стигна най-близкия вертолет, надзърна вътре и се дръпна. Празен. Другите два също. Камау беше прав.

Защо? Дали не бяха поставили взрив във вертолетите? Трябваше да провери кой от тях е с най-голям запас от гориво. Доближи вратата и я огледа. Не забеляза изопната детонаторна жица. Сграбчи дръжката и я завъртя.

 

 

Камау сновеше из сградата и търсеше туби с резервно гориво. Намери ги на първия етаж. Взе две и изхвърча навън. Дейвид го чакаше.

— Някакви следи от Слоун?

Камау поклати глава.

— Това сигурно е предният отряд — пратили са ги да проверят дали ще стрелят по тях с оръдията. Слоун не би си рискувал живота. Трябва да побързаме — едва ли ще се забави много. — Дейвид се сети за още нещо. — Видя ли експлозиви вътре?

— Да.

— Вземи ги. Да изненадаме Слоун.

 

 

След пет минути Дейвид седеше в кабината и гледаше как островът се отдалечава под тях. Гледката се смени с открито море и Камау почна да нагласява курса. Спасителният сал, на който бяха Кейт, двамата учени и Шоу, се бе отдалечил малко, но не беше трудно да го намерят.

Придържаха се към плана, който Дейвид им бе обрисувал на яхтата: първо взеха Кейт, сака с оръжията и компютъра, после Джейнъс, Чанг и накрая Шоу.

Когато всички се качиха, Камау попита Дейвид в шлемофона:

— Сега накъде?

Истината бе, че Дейвид нямаше представа. Но… биха могли да поемат на север към Испания, на юг към Мароко или на запад към Атлантика.

— На изток. Лети ниско.