А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (69)

67.

Някъде край бреговете на Сеута

Средиземно море

Дориан гледаше през прозорчето на вертолета носещата се отдолу водна повърхност. Слънцето блестеше върху тъмната шир като фар, който го насочваше към отредената му участ.

Спомни си за портала от бяла светлина в Германия. Накъде ли водеше той? Към друг свят? Друго време?

Включи микрофона на шлема и попита:

— Колко остава до пристигането?

— Три, може би три и половина часа.

Дали щяха да изпреварят Кейт и антуража й?

— Свържете ме с наблюдателния пост.

След минута Дориан разговаряше с командващия офицер на поста в Исла де Алборан.

 

 

Имарийският лейтенант в Исла де Алборан приключи разговора и погледна през рамо четиримата войници, които играеха на карти и пушеха.

— Направете кафе. Трябва да сме бодри. Скоро идват гости.

 

 

Дейвид все още размишляваше над думите на Кейт: „Аз съм Омега“.

Шоу влезе в стаята и каза:

— Ще сложа кафе… — Огледа ги. — Какво има? Изглеждате така, сякаш сте видели призрак.

— Работим — тросна се Дейвид.

Кейт се опита да спаси положението.

— С радост бих пийнала кафе. Благодаря ти, Адам.

— Няма защо — отвърна Шоу. — Доктор Чанг? Доктор Джейнъс?

Дейвид не пропусна да забележи, че не е в списъка на предложенията. Нямаше нищо против.

— О, да, с удоволствие — промърмори доктор Чанг, все още потънал в мисли.

Доктор Джейнъс гледаше през прозореца с неразгадаемо изражение. Когато осъзна, че чакат отговор от него, побърза да поклати глава.

— Не. Но ви благодаря.

Шоу донесе кафето, после застана до прозореца, малко зад Дейвид. Макар да не го виждаше, Дейвид знаеше, че е там. Положението хич не му се нравеше.

Джейнъс пръв наруши мълчанието.

— Кейт, не се съмнявам в думите ти. Искам да изясним нещата. Да преговорим още веднъж най-важните моменти от нашето обсъждане и да обсъдим някои… възможности.

Дейвид си помисли, че Кейт се напряга леко, но тя само сръбна от кафето и кимна.

Джейнъс продължи:

— Първото предположение: че този тибетски гоблен е документ, описващ контактите на атлантите с хората и по-специално намесата им за спасяване на човечеството преди седемдесет хиляди години: въвеждането на Атлантския ген, който променил организацията на човешкия мозък и съдбата на човечеството. А след това и предупреждението им преди Големия потоп. Трябва да очакваме, че някои от събитията в гоблена все още предстои да се случат. Имам въпрос за това, но ще го запазя за по-късно. Второто предположение е, че бележките на Мартин са хронология — опит да се разшифрова миналото, да се открият повратни генетични точки от еволюцията на човека, които да ни отведат при лечението на чумата. Третото и последно предположение е, че тази хронология идентифицира липсваща делта: момента, в който атлантската намеса в човешката еволюция се е провалила. Някъде по време на Големия потоп и падането на Атлантида. Теорията на мистър Вейл е, че до това събитие е довела битка между враждуващи атлантски фракции. След всичко казано дотук бих заключил, че Омега — последствията от всички атлантски намеси в човешката еволюция — трябва да са оцелелите от Атлантската чума. И най-вече тези, които бележат бърза еволюция. Дали те не са резултатът, търсен от атлантите? Това изглежда като най-резонния отговор. Като учен винаги съм се придържал към най-простите обяснения, преди да се заема с други… по-екзотични възможности.

Дейвид намираше заключенията на Джейнъс за разумни. Опита се да заговори, но Кейт го изпревари:

— Тогава защо Мартин е поставил името ми в хронологията, над Омега?

— Точно това е въпросът — призна Джейнъс. — Смятам, че по-внимателно проучване на бележките на Мартин ще ни даде отговор. Знаем, че всичко, което му е било известно, всички негови изследвания, сделките, които е направил, компромисите, са целели едно нещо: да опазят теб, Кейт. Вярвам, че това е движещият мотив в случая. Държал е човекът, който открие тези бележки, да намери и теб, да те запази, за да можеш да ги разшифроваш и да се доближиш до откриването на лека.

Дейвид неволно кимна. Звучеше убедително.

— Аз също намирам логика — присъедини се Чанг. — Но според мен съществува един проблем с времевата линия. Преди 70 хиляди години: Адам, въвеждането на Атлантския ген. Преди 12 500 години: потъването на Атлантида, липсваща делта. 535 и 1257 година: Втората Тоба, двата вулкана и последващите епидемии от бубонна чума, началото на Тъмните векове, после техният край, последван от Ренесанса. След това идва 1918: Камбаната, този странен атлантски предмет, предизвикал испанския грип. И сегашната година: втора епидемия от Камбаната. Атлантската чума. Мартин трябва да е сбъркал датите: 1918… 1978. Сега трябва да сме 1978-а — сегашната епидемия е създала Омега.

— Звучи напълно резонно — съгласи се Джейнъс.

— Кога си родена? — попита Дейвид. — Уф, питам по съвсем научни причини.

— Много мило — засмя се Кейт. — Родена съм през 1978. Обаче… съм зачената през 1918.

— Какво? — попитаха едновременно Джейнъс и Чанг.

Дейвид чу, че Шоу заобикаля дивана и застава при другите — първата проява на интерес, откакто бе дошъл.

— Истина е — каза Кейт. — Мартин е мой пастрок. Биологичният ми баща е офицер и минен инженер от американската армия през Първата световна война. Бил е нает от „Имари“ да извърши разкопки на Атлантския комплекс под Гибралтар. Съгласил се, за да получи ръката на майка ми. Но това, което изровил там — Камбаната — предизвикало епидемията от испански грип. Събитие, отнело живота на майка ми. Освен това в комплекса, който проучвал, имало стая с четири тръби. Той открил, че тръбите са лечебни и хибернационни гнезда. Поставил майка ми и мен в едната, където сме останали до 1978: годината, в която съм се родила.

* * *

Доктор Артър Джейнъс се облегна назад. „Това може да промени всичко.“

 

 

Думите на Кейт шокираха доктор Шен Чанг, макар че той вече знаеше за Камбаната и хибернацията — тази част не го изненада.

През 1978 Шен работеше по един научен проект, финансиран от „Имари Интернешънъл“. Една сутрин му позвъни Хауард Кийгън, човек, когото до онзи момент не познаваше. Кийгън му съобщи, че е новият директор на „Имари“ и че се нуждае от помощта на Шен, че Шен ще получи щедро възнаграждение и никога вече няма да се тревожи за финансови средства за своите проучвания и че ще се занимава с невероятна работа — работа, която може да спаси света. Но не бива да казва на никого за това.

Шен се съгласи. Кийгън го отведе в помещение с четири тръби. В едната имаше малко момче, което по-късно опозна като мъж на име Дориан Слоун. В другата се намираше Патрик Пиърс, човекът, който, по думите на Кийгън, открил тръбите. В последната тръба имаше бременна жена.

— Нея ще пуснем последна, а вие трябва да направите всичко, което ви е по силите, за я спасите, но първо трябва да спасите детето.

Шен никога не бе изпитвал подобен страх. Това, което се случи по-нататък, бе частично изтрито от спомените му. Помнеше само, че държи момиченцето, а очите й… това бяха очите на Кейт Уорнър, която го гледаше в момента. Невероятно!

 

 

Адам Шоу беше потресен от историята на Кейт. „Тук има много повече, отколкото си мислех — много повече, що се касае до нея. Но аз ще я отведа на безопасно място, каквото и да се случи.“

* * *

Кейт просто не можеше да чака повече.

— Някой ще каже ли най-сетне нещо?

— Да — каза Джейнъс. — Бих искал да ревизирам по-ранните си заключения. Сега вече вярвам, че вие сте Омега. И… това променя някои неща. Първо, разбиранията ми за работата на Мартин. Вече не смятам, че бележките му са само хронология. Но това е само половината от истината. Шифърът на Мартин е нещо повече. Той е пътна карта за реконструкция на човешкия геном — корекция на проблемите, породени от Атлантския ген, създаване на жизнен човешко-атлантски хибрид, на нов вид, от който вие сте първият екземпляр. Записките на Мартин започват с въвеждането на Атлантския ген — с Адам — после проследяват намесите, пропуснатата корекция по времето на Потопа, последвалите Тъмни векове… и завършват с вас, Кейт: човек със стабилен, функциониращ Атлантски ген, благодарение на тръбата, спасила живота ви, и на вашето невероятно раждане. Но, погледнато практически… най-важният въпрос е какво ще правим сега? Нашето изследване е доста напреднало, разполагаме и с бележките на Мартин. Трябва да намерим лаборатория…

— Има още нещо, което не съм ви казала — прекъсна го Кейт. — Мартин е един от основателите на консорциум на име „Приемственост“. Това е група учени от целия свят, които от години провеждат експерименти и търсят лечение. В Марбела Мартин разполагаше с такава лаборатория. — Хрумна й друга мисъл. — Аз работех в една сграда, облицована отвън с оловни плочи. Проведох серия експерименти и Мартин периодично вземаше от мен проби за ДНК.

— Смятате ли, че е експериментирал върху вас, или върху опитните образци? — попита доктор Чанг.

Кейт не беше сигурна в отговора.

— И двете. Мартин ми каза, че според него аз съм ключът към всичко. Към шифъра, Омега… да, вече съм сигурна. „Приемственост“ разполагат с всички негови резултати от изследванията. Бях във връзка с тях.

На лицето на Дейвид се изписа изненада.

— Какво има? — попита го Кейт.

— Нищо. — Той поклати глава.

Тя погледна Джейнъс и Чанг и каза:

— Мисля, че трябва да пратим на „Приемственост“ нашите данни и да обсъдим теорията с тях.

Доктор Джейнъс извади флашката от джоба си.

— Съгласен съм.

Чанг кимна.