А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (46)

44.

Оперативна база на „Имари“ в Сеута

Северно Мароко

Часовоят фокусира бинокъла, за да получи по-ясно изображение на приближаващия се ездач. Конят бе от техните — този, който бе взел полковникът. Ездачът си беше омотал главата с плат като бедуин. Часовоят натисна алармата.

След пет минути часовоят и още неколцина войници от охраната стояха при вратата. Конникът се приближи и вдигна ръка. После посегна към червения плат около главата си и го размота.

Часовоят се обърна към другите и каза:

— Фалшива тревога. Това е полковникът.

Погледна отново мъжа на коня. Нещо в него се бе променило.

Дейвид влезе в офицерската столова и тръгна към майора. Майорът остави картите, усмихна се и се облегна назад.

— Я виж ти, могъщият конник се завърна! Вече си мислехме, че диваците са те излапали на вечеря.

Дейвид взе стол от съседната маса, без да чака покана, и се намести между другите двама офицери на масата на майора. Разтвори ризата си и показа зачервения белег от изгорено.

— Опитаха се. Но май съм твърде жилав за тях. — Огледа мъжете на масата. — Ще ни оставите ли насаме?

Майорът кимна и двамата мъже погледнаха картите си, оставиха ги на масата и си тръгнаха неохотно — сякаш всеки от тях бе сигурен, че държи печелившата ръка.

— Мога да реша проблема ти с берберите.

— Целият съм слух — рече Рукин.

— Върни дъщерята на вожда и нападенията ще спрат.

Майорът го изгледа смаяно.

— Кого?

— Момичето, което прати в моята стая.

— Глупости.

— Истина е.

— Това е измама.

— Вождът иска само момичето. Ще спре атаките, дори ще ни помогне да се разберем с другите племена. Уговорили са се за нови нападения. Вождът ще убеди и тях. Но трябва да им върнеш жените.

— Невъзможно.

— Защо?

— Първо… — Рукин като че ли се замисли. — Освобождаването на жените ще им внуши, че те са по-силните. Вождът ще ги покаже на другите в знак, че вече е извоювал първата си победа. Освен това тези жени са ми нужни заради… бойния дух. Те са почти единственото забавление, което имат хората ми в тая пустинна дупка. В мига, когато напуснат стените, тук ще се разрази бунт.

— Мъжете могат да живеят и без секс. Правили са го и преди. Но вождът ще спре набезите. Виж — задачата ми е да подсигуря безопасността на Сеута, докато пристигне председателят Слоун. Дадох ти шанс да се справиш сам. Не можеш да ми откажеш — инак тези конници ще обстрелват с пушките си вертолетите от конвоя на Слоун, когато той пристигне, и ти ще трябва да отговаряш за това.

Заплахата да се изложи пред Слоун и опасността да се провали в толкова важен момент най-сетне подействаха на Рукин. Тонът му се посмекчи.

— Сигурен ли си, че атаките ще спрат?

— Напълно.

— Как? Нима през всичките тези месеци са се опитвали само да си я върнат?

— Да. Всъщност досегашните нападения са целели единствено да преценят силите ви. Видели сте едва една десета от възможностите им. Има и други лагери. Досега са обмисляли най-добрия начин да превземат базата. Няма да вземат пленници.

— И той ще рискува всичко това заради едно момиче?

— Никога не подценявай родители, решили да спасят детето си.

Рукин се огледа, чудеше се какво да каже. Дейвид го изпревари.

— Ние ще им върнем момичето, а те ще ни помогнат да уредим примирие с другите племена. Така базата ще е в безопасност, а ние ще получим нужната свобода да се съсредоточим върху предстоящата мисия, върху ролята си в генералния имарийски план. Ако не сме готови, ако сме принудени да се бием при стените… със сигурност нечии глави ще паднат. Но няма да е моята. Аз завърших своята мисия. Намерих начин как да обезопасиш Сеута. — Дейвид стана и бавно се отдалечи. Останалите мъже по масите мълчаха, втренчили погледи в него и майора.

Майорът заговори:

— Ако освободя жените… дъщерята. Смяташ ли, честно, че след като вождът види какво сме й направили, няма да ни нападне отново?

— Даде ми клетва пред цялото племе. Наруши ли я, дори пред враг, ще изгуби вярата на хората си. Не може да го допусне. От месеци се моли да я види отново, да се увери, че е жива. Нищо друго няма значение. — Дейвид се обърна и закрачи към вратата. — Ти решаваш, майоре.