А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (18)

16.

Имари Едно

Над Южноатлантическия океан в полет към Антарктида

Реймънд Сандърс извърна глава от прозореца на самолета и вдигна сателитния телефон.

— Сандърс.

— Току-що получихме доклад от групата, слязла да инспектира куфарчето. Казаха, че е празно.

— Празно? — Сандърс не очакваше това. — Откъде знаят?

— Използвали са преносим рентгенов апарат. Освен това добавиха, че ако се съди по теглото, не може да съдържа нищо друго освен въздух.

Сандърс се облегна назад.

— Сър?

— Чувам — отвърна той. — Има ли нещо друго?

— Да. Те смятат, че куфарчето може да излъчва някаква радиация.

— Какво означава това? Че е…

— Учените не знаят, сър.

— Каква е работната теория?

— Нямат такава.

Сандърс затвори очи и разтърка слепоочията си. Който и да бе долу в комплекса, искаше това куфарче навън.

— Слоун е оставил куфарчето точно пред портала. Възможно е атлантите да се нуждаят от него, за да могат да излязат — и то да има някакво предназначение там.

— Не е изключено. Не съм сигурен обаче как да проверим тази теория. Научният екип и апаратурата на място са с ограничени възможности.

— Добре. Нека изнесат куфарчето. Да го сложат в някакъв оловен контейнер или каквото е необходимо, за да предпазва от радиация, и да го отнесат в главната изследователска лаборатория. Някъде, където ще получим нужните отговори.

— Кой да се занимае с него?

Сандърс се замисли.

— Как се казваше оня напорист учен — Чанг?

— Той е на чумния шлеп в Средиземно…

— Не, не този. Ядреният специалист.

— Чейс?

— Да. Нека той се заеме. Кажете му да докладва за напредъка директно на мен.