А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (74)

72.

Някъде близо до Исла де Алборан

Средиземно море

Кейт наплиска лицето си в банята с надеждата това да проясни мислите й. Знаеше, че отговорите на всички въпроси са някъде в съзнанието й, само дето не можеше да ги достигне.

Когато излезе, Дейвид я чакаше насред стаята. Беше облякъл предпазната жилетка. Лицето му беше строго.

— Откъде знаеш, че има две атлантски фракции?

— Просто го знам. И корабите. Мартин е бил прав. Те са на две различни групи.

— В Антарктида има километри тръби. Какво има в тях? Още учени? Войници? Цяла армия?

Кейт затвори очи и разтърка слепоочията си.

— Аз… не си спомням. Но не мисля, че са само изследователи.

— Значи войници.

— Не. Може би. Дай ми още малко време. Мозъкът ми сякаш гори.

Дейвид седна на леглото, привлече я до себе си и я прегърна. Известно време мълчаха. Накрая той каза:

— До час ще слезем на сушата. Трябва да разберем кой е убиецът.

Кейт кимна.

— Аз подозирам Шоу и Чанг — в този ред — продължи той.

— Да опитаме друг подход — предложи тя. — Да потърсим мотива. Кой би искал да убие Мартин — защо му е на някой от тях да го убива?

— Мартин е бил близо до откриването на лечение — знаем го от бележките му.

— Значи нашият главен заподозрян ще е някой, който би искал да му попречи да открие такова лечение — отвърна Кейт. — Мисля обаче, че Чанг и Джейнъс не са в тази категория. Това ги изключва — поне за мен. Знаем, че за имарийците е от първостепенно значение подобна терапия да не бъде открита. Единственият човек на борда, който е бил лоялен имарийски войник, е Камау.

— Не е той — отсече Дейвид.

— Защо си толкова сигурен?

— В Сеута той ми спаси живота.

— Това може да е неговата задача — да те спаси и да те проследи до мен.

Дейвид въздъхна.

— Да продължим. Отначало Чанг също е бил имарийски лоялист. — Кейт видя, че е ядосан. — По дяволите, та той е най-големият масов убиец на борда на тази яхта! Колко нещастници е погубил в Китай? Стотици, хиляди.

— Не мисля, че би могъл да строши врата на Мартин — възрази Кейт.

— Може би не докато е жив, но… какво ще кажеш, ако Чанг вече го е бил убил? Нали каза, че на чумния шлеп му е дал лекарство? Ами ако това лекарство го е убило, а Чанг му е строшил врата постфактум, за да прикрие следите си?

— Няма как да проверим тази теория. Не разполагаме с възможност за аутопсия. Камау е по-перспективен като заподозрян. Той е обучен да убива.

— Аз също. Както и Шоу.

— Не спомена нищо за Джейнъс.

— Ами… не мисля, че е той. Не знам защо.

— Шоу ми спаси живота в Марбела — посочи Кейт.

— Може задачата му да е такава…

— Ами тя беше такава…

— Говоря за имарийската задача — натърти Дейвид.

— Има още един мотив. Забрави лечението. Ами ако Мартин е познавал хората от групата на САС и е знаел, че Шоу не е от тях?

Думите му накараха Кейт да млъкне.

— Ти каза, че Шоу се е оправял доста добре в имарийския лагер.

— Ти също си се справил добре.

— Така е — съгласи се Дейвид.

Имаше нещо, което Кейт искаше да каже, преди да продължат обсъждането, или спора — или в каквото там щеше да се превърне.

— Виж, не зная кой е убил Мартин или какво трябва да направим. Но зная едно: каквото и да решиш, аз съм с теб.

Дейвид я целуна по горещото чело.

— Това бе всичко, което ми трябваше.

Всички се бяха събрали на горната палуба на яхтата. Дейвид подаде на Камау автомат и пистолет. На рамото на Дейвид висеше друг автомат.

— За мен няма ли? — попита Шоу.

— Млъкни — скастри го Дейвид. — След двайсет и пет минути сме на острова. Ето какво ще направим.

Когато Дейвид приключи с плана, Шоу поклати глава.

— Така всички ще загинем. Кейт…

— Ще направим каквото каза Дейвид — прекъсна го тя.

В капитанската каюта Дейвид кимна на Камау и той включи радиото.

— Внимание, до поста на Исла де Алборан. Ние сме имарийски офицери, оцелели от битката при Сеута. Искаме разрешение за акостиране.

От острова попитаха за чина на Камау и имарийския офицерски код. Той отвърна, без да бърза и със спокоен глас, обърнат с гръб към Дейвид. После каза:

— Имаме разрешение да акостираме.

— Добре — каза Дейвид. — Да почваме.