А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (48)

46.

Имарийски преден флотски отряд „Алфа“

Близо до Капо Верде

Дориан излезе на мостика и се стресна, когато всички офицери, включително и капитанът на кораба, внезапно прекъснаха заниманията си, изпънаха се и му козируваха.

— За бога, престанете да ми отдавате чест! Ще понижа до моряк първи клас следващия, който го направи. — Не беше съвсем сигурен дали съществува подобен чин, но един поглед по лицата им бе достатъчен, за да се увери, че са схванали посланието му. Дориан отведе капитана навън. — Нещо ново по Операция Генезис?

— Не, сър.

В случая липсата на новина бе лоша новина. Това означаваше, че планът на агента му да залови Кейт Уорнър се е провалил. Дориан се замисли дали да не сменят тактиката.

Атлантът бе съвсем ясен: че Дориан трябва да почака, докато тя се сдобие с кода.

— Имате ли нови заповеди, сър?

Дориан му обърна гръб.

— Не. Дръжте същия курс, капитане.

— Има нещо друго, сър.

Дориан го погледна.

— Информация от Сеута. Казват, че британците са минирали Гибралтарския пролив. Няма да можем да минем.

Дориан въздъхна и затвори очи.

— Сигурен ли сте?

— Да, сър. Пратиха няколко кораба. Надяваха се да открият проход в минното поле. Но британците са го затворили добре. Смятаме, че това има и добри страни.

— Добри страни?

— Нямаше да минират пролива, ако планираха да ни пресрещнат край испанския бряг.

В думите на капитана имаше логика. Дориан веднага се замисли над няколко нови възможности, но реши първо да попита.

— Как може да се възползваме от промяната?

— Има два варианта. Продължаваме на север, заобикаляме Британските острови и търсим пристанище в Германия. Оттам ще си пробиваме път на юг. Но аз съм против това, защото британците го очакват. Сигурно изпитват сериозен дефицит на самолетно гориво, но подводниците им и половината им разрушители са атомни, стига да имат достатъчно оцелели моряци, за да ги управляват. Край бреговете на Англия те ще се справят лесно с нас.

— А другата възможност?

— Акостираме на мароканския бряг, отлитате за Сеута с вертолет и прекосявате Средиземно море на някой от техните кораби.

— Рисковете?

— Ще разполагате с по-малък флот, по-малко бойни кораби и по-малък брой от най-подготвените ни войници. Само колкото можем да пренесем на пет вертолета. Ще слезете в Италия и оттам ще продължите по суша до Германия. Говори се, че всички Орхидейни зони в Европа се евакуират. Там цари пълен хаос. Стигнете ли до Италия, няма да има повече проблеми.

— Не може ли просто да прелетим цялото разстояние? Сигурно имаме самолети.

Капитанът поклати глава.

— В континентална Европа все още съществуват райони с противовъздушна отбрана, които действат активно. Свалят всеки неидентифициран самолет — по няколко на ден.

— Значи Сеута.

Когато Дориан се върна в каютата си, Джоана бе будна и гола, изтегната на леглото, с някакво старо клюкарско списание в ръка.

Той седна до нея и си свали ботушите.

— Не си ли чела поне двайсет пъти това тъпо списание? Нека ти припомня нещо — всички идиоти, за които става въпрос вътре, са мъртви и това, което са правили някога, няма никакво значение.

— Напомня ми за света преди чумата. Все едно се връщам в един нормален свят.

— Смяташ, че оня свят е бил нормален? Ти си по-шантава, отколкото те мислех.

Тя захвърли списанието и се сгуши в него, зацелува го нежно по гърдите, докато той си сваляше ризата.

— Тежък ден в службата, сър Мърморко?

Дориан я бутна настрана.

— По-добре се отучи да ми говориш по този начин.

Тя се усмихна невинно. Усмивката й бе в рязък контраст с жестокото му лице.

— Толкова по-добре, че още не съм те опознала. Но… мисля, че знам как да ти оправя настроението.