А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (52)

50.

Чумен шлеп „Орис“

Средиземно море

Шоу не идваше и не идваше. Кейт се надигна от койката. Трябваше да се качи горе, за да може да се обади. Погледна Мартин. Не можеше да го остави тук. Помогна му да стане и го поведе към вратата. Отвори я и надникна навън. Коридорът беше пуст.

Стигнаха асансьора и Кейт натисна бутона. След няколко секунди се чу мелодичен сигнал и вратата на асансьора се отмести. На кой етаж да се качи? Кейт натисна копчето за палубата и зачака.

Вратата се отвори. Двама мъже с бели престилки — предположи, че са доктори — стояха пред нея с папки и обсъждаха нещо.

Единият беше китаец, другият — европеец. Китайският лекар пристъпи напред, наклони глава и попита:

— Доктор Грей?

Кейт застина. Почти се беше измъкнала от кабината. Поколеба се да се върне, но китайският доктор й препречи пътя. Европеецът стоеше зад него.

— Познавате ли този човек? — попита той.

Мартин — все още изглеждаше ужасно — вдигна глава:

— Чанг… — Гласът му бе тих, едва доловим.

Сърцето на Кейт се разтуптя.

— Аз… — почна Чанг, после се обърна към колегата си. — Работех с този човек. Той ми е… колега, изследовател от „Имари“. — Премести поглед към Кейт. — Последвайте ме.

Кейт погледна коридорите вляво и вдясно. И в двата имаше войници.

Беше в клопка. Чанг тръгна по тесния коридор. Европеецът я гледаше очаквателно. Кейт поведе Мартин след Чанг.

В дъното на коридора имаше просторно кухненско помещение, преоборудвано в научна лаборатория. Стоманените маси бяха пригодени за операционни. На Кейт й заприлича на импровизирания лазарет в Орхидейната зона, където Мартин й бе разкрил истината за чумата.

— Помогнете ми да го сложим на масата — каза Чанг.

Европеецът се приближи и огледа внимателно Мартин.

Мартин гледаше Кейт. Лицето му беше безизразно и той не каза нищо.

— Ако обичате… оставете ни сами — каза Чанг на европееца. — Трябва да разговарям с тях.

Мъжът си тръгна и Чанг се обърна към Кейт.

— Вие сте Кейт Уорнър, нали?

Кейт се поколеба. Фактът, че я бе познал, ала не я бе предал, я караше да изпитва доверие към него.

— Да. — Тя кимна към Мартин. — Можете ли да му помогнете?

— Съмнявам се. — Чанг отвори един шкаф и извади спринцовка. — Но мога да се опитам.

— Какво е това?

— Нещо, над което работим. Имарийската версия на Орхидея. Все още е експериментална и не върши работа при всички. — Втренчи поглед в Кейт. — Може да го убие. Но може и да му подари няколко дни. Искате ли да я направя?

Кейт погледна издъхващия Мартин и кимна.

Чанг се наведе към него и му инжектира разтвора. После погледна към вратата.

— Какво има? — попита Кейт.

— Нищо… — отвърна Чанг и отново извърна очи към Мартин.