Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (8)

Адолф Хитлер

Излязох от съдебната палата и тръгнах към Норт бийч да проверя дали ще мога да изкрънкам някой куршум от моя познат, дребния престъпник, който живееше на Телеграф хил.

Живееше в апартамент на улица „Грийн“.

Какъвто съм си късметлия, дребния мошеник го нямаше вкъщи. Отвори ми майка му. Досега не я бях виждал, но веднага я познах, защото ми беше разправял много за нея. Тя ми хвърли един поглед и каза:

— Той се поправи. Изчезвай. Сега вече е добро момче. Намери си някой друг да ти помага в обирите.

— Какво? — възкликнах.

— Знаеш какво — отвърна тя. — Той вече не иска да има нищо общо с такива като теб. Сега ходи на църква. На службата в шест часа.

Дребна италианска старица, шейсетинагодишна. Препасана с бяла престилка. Според мен не разбираше правилно що за човек съм.

— Той излезе, за да се запише в армията — каза тя. — Има право, нали разбираш. Никога не се е забърквал в нещо сериозно. Само в дреболии. Такива като теб го подлъгваха. Заминава да се бие с Адолф Хитлер. Да му покаже на този мерзавец кое къде е.

И тръгна да затваря.

— Махай се от тук! — писна тя. — Върви се запиши в армията! Направи нещо от себе си! Още не е късно! Наборната служба е отворена! Ще те вземат, ако не си бил в пандиза!

— Според мен вие не сте разбрали кой съм. Аз съм частен…

Тряс!

Явно беше станало недоразумение.

Да се хванеш за главата.

Взе ме за престъпник.

А аз бях дошъл само да си поискам някой куршум на заем.