Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (37)

Коледни песни

Влажният ми мърляв апартамент не беше станал друг, докато ме нямаше. Ега ти долната дупка… Боже, как мога да живея така? Страшничко си беше. Настъпих някакви неидентифицирани обекти на пода. Нарочно не се загледах много в тях. Не исках да знам какво са. Освен това избягвах да си поглеждам леглото.

Леглото ми приличаше на част от имуществото на свиреп пазач на лудница. Никога не ме е бивало особено в оправянето на легла — дори когато съм го правил с вдъхновение нейде в далечното минало.

Майка ми през цялото време опяваше:

— Защо не си оправиш леглото! Все подире ти ли трябва да вървя!

А след като си оправех леглото, ми крясваше:

— Не можеш ли да си оправиш леглото като хората! Погледни тия чаршафи! Приличат на примки за бесене. Не знам какво да правя! Милост, Господи, имай милост!

Сега й дължах осемстотин долара, а леглото ми приличаше на бесилката, на която са обесили убийците на Ейбрахам Линкълн. А и тази седмица не се бях обаждал на майка си.

Имах нужда от душ, за да направя добро впечатление на клиента си, затова се съблякох и тъкмо когато понечих да пусна водата, се сетих, че нямам сапун. Бях изразходил последната люспица преди няколко дни. Освен това ножчето ми беше толкова тъпо, че и круша не можеше да обръснеш с него.

Помислих си дали да не се облека, да изляза и да купя сапун и ножчета за бръснене, но после се сетих, че на един километър околовръст няма магазин, в който да не дължа пари. Ако размахах тая петарка пред някой собственик на магазин, той тутакси щеше да ме разкъса крайник по крайник.

Не, сър…

Какво да правя?

Не можех да взема назаем сапун или ножчета за бръснене от никой наемател, защото и един нямаше, от когото да не бях взел заем. Ако бях с прерязано гърло, и лейкопласт нямаше да ми дадат на заем.

Обмислих всичко много внимателно.

Ето как горе-долу течеше мисълта ми: Водата е по-важна от сапуна. Така де, какво е сапунът без вода? Нищо. Нищо и половина. Така че логично водата би могла да се справи сама с положението, а и все е по-добре от нищо, ако ме разбирате.

След като се убедих в тази логика, пуснах водата и пристъпих под душа. И мигом изскочих.

Йоууууууууууууууууууу! — завих, мотайки се в агония.

Водата беше вряла, а аз плащах за нея. Жалко, че акълът ми не бе стигнал дотам да се сетя да наглася температурата на водата, та да е поносима за човешко същество.

Е, добре де…

Беше просто недоглеждане от моя страна. Веднага щом болката стихна, нагласих кранчетата с топла и студена вода така, че в съчетание да създадат приемлива среда за душ без сапун.

Обикновено пея под душа, запях и сега:

Елате, о, верни и радостни, възтържествувайте,

о, елате, елате във Витлеем.

Елате и вижте, роди се Царят на ангелите…

Под душа винаги пея коледни песни.

Преди няколко години, когато живеех в по-свестен апартамент, една жена прекара нощта с мен. Беше секретарка на търговец на стари коли. Много я харесвах. Хранех надежди, че между нас би могло да се получи нещо по-сериозно, а и че може да ми приспаднат някой долар, като тръгна да си купувам кола на старо.

Бяхме излизали заедно няколко пъти, но тогава за пръв път си лягахме заедно и мина доста добре или поне аз така си мислех. По онова време имах сапун и сутрин вземах душ. Когато излязох от стаята, тя все още беше в леглото. Влязох под душа и запях:

В полунощ зазвуча оназ величествена стара песен…

Пеех ли, пеех…

Когато приключих с душа, се върнах в спалнята. Нея я нямаше. Бе станала, бе се облякла и си бе тръгнала, без да каже дума, но пък беше оставила бележка на масата до леглото.

Бележката гласеше:

Драги г-н Кард,

Благодаря за приятното прекарване. Моля, не ми се обаждайте повече.

Искрено ваша

Доти Джоунс

Май някои хора не обичат да слушат коледни песни през юли.