Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (39)

Сбогом, петролни кладенци в Род Айланд

Когато излязох от сградата, любителите оплаквачи на хазайката вече ги нямаше на стълбищната площадка. Не ще и дума, бяха смехотворна дружинка, въвлечена в жалка жалейна опера, но сега се бяха сврели обратно в мишите си дупки, а хазайката си беше умряла и толкоз.

Щом излязох, се замислих за нея.

Добре я бях забаламосал, дума да няма — успях да се измъкна и да не си платя наема, като раздух, че чичо ми неочаквано бил забогатял от петролни кладенци в Род Айланд. Страхотен изблик на вдъхновение, много нетрадиционен, а и мина пред нея. От мен можеше да излезе велик политик, ако Вавилон не се бе изпречил на пътя ми.

Докато слизах, ме споходи видение — как хазайката ми си мисли за петролните кладенци в Род Айланд тъкмо когато сърцето й отказва. Чувах я да си говори на глас: „Никога не съм чувала за петролни кладенци в Род Айланд. Нещо не звучи, както трябва. Знам, че в Оклахома и в Тексас има много петролни кладенци, и в Южна Калифорния съм виждала, но петролни кладенци в Род Айланд…“.

И тогава сърцето й е спряло.

Хубаво.