Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dreaming of Babylon, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 84 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- johnjohn (2020 г.)
Издание:
Автор: Ричард Бротиган
Заглавие: Частен детектив във Вавилон
Преводач: Светлана Комогорова
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2001
Тип: роман
Печатница: „ИНВЕСТПРЕС“ АД
Редактор: Красимир Мирчев
Технически редактор: Станислав Иванов
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Юлия Шопова
ISBN: 954-528-252-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11556
История
- — Добавяне
Земетресение във фабрика за наковални
— Сега е седем и половина — каза ми тя на задната седалка на лимузината, докато вратът ни караше обратно към Сан Франциско. — Искам тялото да е на гробищата в един часа — додаде тя много отчетливо, без шестте бири, които беше излюскала за рекордно време, да й окажат и най-малкото въздействие.
— Добре — казах. — Но ако закъснея, почвайте без мен.
Вратът на предната седалка потръпна.
— Пошегувах се — обясних.
— Много е важно тялото да бъде там в един часа — подчерта тя.
Седеше съвсем близо до мен, а дъхът й изобщо не лъхаше на бира. Освен това, след като излочи шестте бири, тя се качи в колата, без да се отбие до тоалетната. Чудех се къде ли, по дяволите, е отишла всичката бира.
— Не се тревожи — казах. — Ще доставя тялото навреме.
— Чудесно — рече ми тя.
Поумълчах се, преди да продължа. Исках да подбера точните слова за онова, което възнамерявах да кажа. Не исках от устата ми да излязат лигави или неадекватни думи.
— Трябва ми половината хонорар в аванс — казах. — Освен това ще са ми нужни триста долара за текущи разходи. Ще се наложи тук и там да бутна рушвет. Според мен и вие можете да прецените, че краденето на труп от моргата не е работа като за всеки ден. Този град не обича особено да губи трупове. Хората имат навика да задават въпроси. И за да им осигурим отговор, ще трябват пари.
— Разбирам — каза тя.
Погледнах я.
Къде, по дяволите, се беше дянала бирата?
— Господин Кливланд — обърна се тя към врата шофьор.
Вратът бръкна в джоба на сакото си, извади пачка банкноти и ми я подаде. Пачката съдържаше точно осемстотин долара в банкноти от по сто. Все едно ми четяха мислите.
— Това достатъчно ли е? — попита ме тя.
Когато ми подадоха парите, едва не припаднах. Такова нещо ми се беше случвало толкова отдавна, колкото са светлинните години до най-близката звезда. Не бях виждал толкова пари накуп, откакто ми платиха за катастрофата.
Това определено беше началото на подем в живота ми. По-щастлив не можех да бъда, както си се возех по моста Голдън гейт — и за да спечеля тези пари, трябваше само да открадна един труп.
После вратът за пръв път проговори. Глас, който прокънтя като земетресение във фабрика за наковални, излезе от предната му страна — той изобщо не си направи труда да се извърне към мен.
— И да не се издъниш — заръча той. — Това тяло ни трябва.