Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (48)

Земетресение във фабрика за наковални

— Сега е седем и половина — каза ми тя на задната седалка на лимузината, докато вратът ни караше обратно към Сан Франциско. — Искам тялото да е на гробищата в един часа — додаде тя много отчетливо, без шестте бири, които беше излюскала за рекордно време, да й окажат и най-малкото въздействие.

— Добре — казах. — Но ако закъснея, почвайте без мен.

Вратът на предната седалка потръпна.

— Пошегувах се — обясних.

— Много е важно тялото да бъде там в един часа — подчерта тя.

Седеше съвсем близо до мен, а дъхът й изобщо не лъхаше на бира. Освен това, след като излочи шестте бири, тя се качи в колата, без да се отбие до тоалетната. Чудех се къде ли, по дяволите, е отишла всичката бира.

— Не се тревожи — казах. — Ще доставя тялото навреме.

— Чудесно — рече ми тя.

Поумълчах се, преди да продължа. Исках да подбера точните слова за онова, което възнамерявах да кажа. Не исках от устата ми да излязат лигави или неадекватни думи.

— Трябва ми половината хонорар в аванс — казах. — Освен това ще са ми нужни триста долара за текущи разходи. Ще се наложи тук и там да бутна рушвет. Според мен и вие можете да прецените, че краденето на труп от моргата не е работа като за всеки ден. Този град не обича особено да губи трупове. Хората имат навика да задават въпроси. И за да им осигурим отговор, ще трябват пари.

— Разбирам — каза тя.

Погледнах я.

Къде, по дяволите, се беше дянала бирата?

— Господин Кливланд — обърна се тя към врата шофьор.

Вратът бръкна в джоба на сакото си, извади пачка банкноти и ми я подаде. Пачката съдържаше точно осемстотин долара в банкноти от по сто. Все едно ми четяха мислите.

— Това достатъчно ли е? — попита ме тя.

Когато ми подадоха парите, едва не припаднах. Такова нещо ми се беше случвало толкова отдавна, колкото са светлинните години до най-близката звезда. Не бях виждал толкова пари накуп, откакто ми платиха за катастрофата.

Това определено беше началото на подем в живота ми. По-щастлив не можех да бъда, както си се возех по моста Голдън гейт — и за да спечеля тези пари, трябваше само да открадна един труп.

После вратът за пръв път проговори. Глас, който прокънтя като земетресение във фабрика за наковални, излезе от предната му страна — той изобщо не си направи труда да се извърне към мен.

— И да не се издъниш — заръча той. — Това тяло ни трябва.