Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (61)

Партньори в мъченията

Ох, мамка му… довиждане, Вавилон.

Завих по улица „Юниън“ и се върнах обратно към моргата. Колкото и да се мъчех, не можех да оставя стария Дървен крак да забавлява онези двама главорези.

Мястото за паркиране на Дървен крак от другата страна на улицата, точно срещу моргата, беше свободно и аз спрях там. Огледах се за колата на главорезите, но тя не се виждаше. Изнизах се от колата като сянката на бананова кора и влязох бързо, но почти анонимно в моргата.

Държах ръка в джоба на сакото си и опипвах заредения пищов. Бях готов за работа и исках да получа отговор, защо, по дяволите, тези мърльовци крадат трупове от моргата. Възнамерявах да разбера какво става.

Тъкмо това се смята, че правят частните детективи, и ако трябваше да упражня малко грубост, това напълно се вписваше в традицията.

Бях изминал половината коридор до залата за аутопсии, когато чух трясък и стон. Тези гадове вече бяха почнали да работят върху Дървен крак.

Сега ще си платят за това.

Застанах до затворената врата с револвера в ръка, готов да скоча вътре и да организирам малка изненадка. Чух нов стон и нов трясък. Последваха няколко секунди тишина и после ужасен писък…

Ааааааааааааааааааа!

Повикът от ада бе сигнал за величествената ми поява.

Нахълтах в залата за аутопсии, а там като някаква странна поздравителна картичка ме чакаше страхотна гледка. Първо на първо, Дървен крак седеше зад бюрото си с чаша кафе в ръка. Седеше си там най-спокойно и дори не трепна, когато влетях в стаята.

— Добре дошъл на купона — посрещна ме той като домакин и посочи ставащото в залата. Последва нов смразяващ кръвта вик:

— Ааааааааааааааааааааааааа! Не ме връщай там! За бога! Ааааааааааааааааа! Ааааааааааааааааааааа!

В ъгъла на залата за аутопсии беше проснато тялото на единия от хулиганите. Беше в несвяст. Изглеждаше така, сякаш възнамеряваше да спи зимен сън.

До отворената врата на една от мъртвешките хладилни камери стоеше сержант Ринк. Вторият главорез лежеше на тавата, закопчан с белезници. Точно той врещеше. Около деветдесет процента от особата му бе набутана в хладилника за умрели и това никак не му допадаше. Виждаше се само лицето му и на това лице беше изписан такъв пълен ужас, че аха-аха щеше да откачи.

— Ааааааааааааааааааааааааа! — изврещя той.

— Още веднъж — нареди сержант Ринк. — Какво, по дяволите, сте намислили, та крадете трупове и се опитвате да биете служители в моргата, които случайно са мои приятели?

— Всичко ще ви кажа, само не ме пъхайте пак при умрелите! — примоли се бандитът.

И с основание. Вътре не беше приятно. Със сигурност не бих искал да съм на негово място — студено място беше.

Сержант Ринк го поиздърпа, така че се показа токата на колана му.

— Така по-добре ли е? — попита той хулигана.

— Да, благодаря — отвърна онзи.

На лицето му се изписа радостно облекчение.

— Добре, безгръбначно, пей.

Сержант Ринк се славеше като много кораво ченге и сега стопроцентово защитаваше своята слава. Нямаше как да не му се възхитя. Жалко, че Вавилон така ме бе увлякъл, когато двамата посещавахме полицейската академия. Можеше най-накрая да станем партньори с него. Много ми допадаше тази идея.

Добре де, и Вавилон много ми допадаше. Макар че нещата бяха позагрубели, не съжалявах, че непрекъснато мечтаех за Вавилон.

Сержант Ринк беше така увлечен в разпита на главореза, че изобщо не реагира, когато нахлух в залата за аутопсии с желязото в ръка. Или пък ме позна и според него не заслужавах да ми се обръща чак толкова настойчиво внимание.

Но сега ме гледаше.

Пренасочваше вниманието си от горилата, току-що превърнала се в канарче.

— Наеха ме… — започна бандитът.

— Млъкни, хлебарка такава — сряза го сержант Ринк, насочвайки вниманието си към мен.

„Хлебарката“ млъкна. Не й се искаше да пренощува във фризера с малкото трупове в моргата, на които тази нощ открадването им се бе разминало някак.

— Здрасти, Кард — поздрави Ринк. — К’во е туй желязо? И к’во, по дяволите, правиш тук всъщност?

— Дойдох да видя Дървен крак и чух, че вътре се вдига силен шум — обясних. — Разбрах, че сигурно става нещо, защото тук държат умрели, а те обикновено са по-тихички. Тъй че влязох, готов за действие. Какво става тук? — попитах, като се молех на Господа Бога Дървен крак да не ме е наковладил, че съм сред хората, изнесли от тук пресен труп и набутали го радостно в багажника.

— Сгащихме тук едни крадци на трупове — обясни сержант Ринк. — Откраднали два трупа от Дървен крак, върнали се и се опитали да го пообработят и да откраднат още. Мръсници. Преподавам им малък урок на тема „Не си струва да върша престъпления“.

Той небрежно тикна хулигана обратно в хладилника, докато навън останаха само очите му, облещени в нас.

— Аааааааааааааааааааааааааааа! — откликна хулиганът на това, че пак го бяха набутали в хладилника.

— Виждаш ли, не си струва да вършиш престъпления — каза Ринк на бандита, натика цялата тава вътре и затвори вратата. Чувахме приглушените писъци на мъжа отвътре.

— аааааааааааааааааа… ааааааааааааааааааааа… ааааааааааааааааааа…

Сержант Ринк се приближи и си наля чаша морга кафе.

— Ще го пооставя мъничко. Нека си поохлади петите. Като приключа с това копеле, вече няма да краде трупове.

Ринк сръбна от кафето.

Дори не се намръщи.

Адски кораво ченге.

Сподавените писъци продължаваха да се носят от фризера.

— ааааааааааааааааааааа…

… И пак, и пак.

Това май не притесняваше нито Дървен крак, нито Ринк, тъй че не се оставих да притеснява и мен.