Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dreaming of Babylon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 84 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
johnjohn (2020 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Частен детектив във Вавилон

Преводач: Светлана Комогорова

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Книгоиздателска къща „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Печатница: „ИНВЕСТПРЕС“ АД

Редактор: Красимир Мирчев

Технически редактор: Станислав Иванов

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Юлия Шопова

ISBN: 954-528-252-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11556

История

  1. — Добавяне

Бела Лугоши

Върнах се по Кълъмбъс авеню, дъвчейки сандвича, и се отправих към моргата. Бях се сетил за още едно място, където можех да намеря патрони. Изгледите за успех бяха твърде малки, но напоследък с каквото и да се захванех, изгледите за успех все бяха малки, като се почнеше от ставането сутрин. Залозите бяха 50:1 срещу мен, че сутрин, като пикая, няма да излея половината мехур върху крака си, ако ме разбирате какво искам да кажа.

Имах един приятел, който работеше в моргата. Държеше в бюрото си револвер. Когато се запознахме, това ми се стори странно. Така де, за какъв дявол ти е патлак там, където е пълно с трупове? Шансът Бела Лугоши заедно с няколко приятелчета, Игор например[1], да нахлуят в моргата с цел да отмъкнат някой и друг труп, за да го съживяват, беше твърде малък.

Един ден го попитах за револвера.

Няколко минути той не каза нищо.

Беше се замислил сериозно.

— Веднъж ми докараха трупа на един, дето трепел хората с брадва — каза той накрая. — Полицията го застреляла, след като бил обезглавил партньорите си по карти. Цели двайсет години се събирал с тях всеки петък вечерта да играят карти в мазето му. Търчал по улицата, размахвал брадвата и ченгетата му вкарали осем куршума. Когато го докараха тук, на мен си ми изглеждаше съвсем умрял, обаче не излезе точно така. Докато го прибирах в хладилника, изведнъж се надигна и замахна с ръка да клъцне главата ми. Още си мислеше, че стиска брадвата. Треснах го по тиквата с един леген и той кротна. Извиках полиция и когато полицаите пристигнаха, вече наистина си беше умрял. Неловко се получи, защото те не ми повярваха. Решиха, че съм си пийнал и ми се е привидяло. „Не, бе — викам им. — Вие, момчета, сте ми донесли тук човек, който още не беше умрял. Тоя кучи син тука още мърдаше.“ И тогава твоят приятел Ринк, който беше с тях, ми рече:

— Дървен крак, чакай да те питам нещо.

— Питай — викам му.

— И искам да ми отговориш възможно най-откровено. Става ли?

— Става — рекох. — Давай.

— Виждаш ли много дупки от куршуми по това копеле?

— Виждам — викам му.

— Сега той умрял ли е?

Всичките бяхме наобиколили трупа. Толкова много дупки от куршуми имаше по него, чак да те досмешее.

— Мда — рекох.

— Сигурен ли си, че е умрял?

— Определено да — рекох.

— Определено да, така ли? — попита ме Ринк.

— Определено да.

— Тогава зарежи — рече ми той.

— Не ми вярвате ли?

— Вярваме ти — рече той, — но не казвай на никого. Аз не бих казал дори на жена ти.

— Не съм женен — викам му.

— Още по-добре.

И си тръгнаха.

Преди да си тръгнат, всички ме изгледаха внимателно и продължително. Схванах, обаче въпреки всичко оня кучи син беше жив и не искам повече да рискувам с всичките тия умрели убийци, обирджии на банки и маниаци, дето ми ги карат тук. Не можеш позна, че не са умрели, когато просто се преструват или са в безсъзнание, или знам ли какво, и току-виж ти скочили — та затова се сдобих с този револвер, дето си го държа тук, в бюрото. Вече съм подготвен. Другия път — бам!

Ето откъде ще взема нужните ми куршуми.

Ще ги взема от моя приятел Дървения крак, който работи в моргата и си държи подръка пищов, за да стреля по умрелите.

Бележки

[1] Бела Лугоши — актьор, звезда от филмите на ужасите; Игор — персонаж от „Франкенщайн“, помощникът на доктор Франкенщайн. — Бел.прев.