Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dreaming of Babylon, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 84 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- johnjohn (2020 г.)
Издание:
Автор: Ричард Бротиган
Заглавие: Частен детектив във Вавилон
Преводач: Светлана Комогорова
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2001
Тип: роман
Печатница: „ИНВЕСТПРЕС“ АД
Редактор: Красимир Мирчев
Технически редактор: Станислав Иванов
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Юлия Шопова
ISBN: 954-528-252-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11556
История
- — Добавяне
Бела Лугоши
Върнах се по Кълъмбъс авеню, дъвчейки сандвича, и се отправих към моргата. Бях се сетил за още едно място, където можех да намеря патрони. Изгледите за успех бяха твърде малки, но напоследък с каквото и да се захванех, изгледите за успех все бяха малки, като се почнеше от ставането сутрин. Залозите бяха 50:1 срещу мен, че сутрин, като пикая, няма да излея половината мехур върху крака си, ако ме разбирате какво искам да кажа.
Имах един приятел, който работеше в моргата. Държеше в бюрото си револвер. Когато се запознахме, това ми се стори странно. Така де, за какъв дявол ти е патлак там, където е пълно с трупове? Шансът Бела Лугоши заедно с няколко приятелчета, Игор например[1], да нахлуят в моргата с цел да отмъкнат някой и друг труп, за да го съживяват, беше твърде малък.
Един ден го попитах за револвера.
Няколко минути той не каза нищо.
Беше се замислил сериозно.
— Веднъж ми докараха трупа на един, дето трепел хората с брадва — каза той накрая. — Полицията го застреляла, след като бил обезглавил партньорите си по карти. Цели двайсет години се събирал с тях всеки петък вечерта да играят карти в мазето му. Търчал по улицата, размахвал брадвата и ченгетата му вкарали осем куршума. Когато го докараха тук, на мен си ми изглеждаше съвсем умрял, обаче не излезе точно така. Докато го прибирах в хладилника, изведнъж се надигна и замахна с ръка да клъцне главата ми. Още си мислеше, че стиска брадвата. Треснах го по тиквата с един леген и той кротна. Извиках полиция и когато полицаите пристигнаха, вече наистина си беше умрял. Неловко се получи, защото те не ми повярваха. Решиха, че съм си пийнал и ми се е привидяло. „Не, бе — викам им. — Вие, момчета, сте ми донесли тук човек, който още не беше умрял. Тоя кучи син тука още мърдаше.“ И тогава твоят приятел Ринк, който беше с тях, ми рече:
— Дървен крак, чакай да те питам нещо.
— Питай — викам му.
— И искам да ми отговориш възможно най-откровено. Става ли?
— Става — рекох. — Давай.
— Виждаш ли много дупки от куршуми по това копеле?
— Виждам — викам му.
— Сега той умрял ли е?
Всичките бяхме наобиколили трупа. Толкова много дупки от куршуми имаше по него, чак да те досмешее.
— Мда — рекох.
— Сигурен ли си, че е умрял?
— Определено да — рекох.
— Определено да, така ли? — попита ме Ринк.
— Определено да.
— Тогава зарежи — рече ми той.
— Не ми вярвате ли?
— Вярваме ти — рече той, — но не казвай на никого. Аз не бих казал дори на жена ти.
— Не съм женен — викам му.
— Още по-добре.
И си тръгнаха.
Преди да си тръгнат, всички ме изгледаха внимателно и продължително. Схванах, обаче въпреки всичко оня кучи син беше жив и не искам повече да рискувам с всичките тия умрели убийци, обирджии на банки и маниаци, дето ми ги карат тук. Не можеш позна, че не са умрели, когато просто се преструват или са в безсъзнание, или знам ли какво, и току-виж ти скочили — та затова се сдобих с този револвер, дето си го държа тук, в бюрото. Вече съм подготвен. Другия път — бам!
Ето откъде ще взема нужните ми куршуми.
Ще ги взема от моя приятел Дървения крак, който работи в моргата и си държи подръка пищов, за да стреля по умрелите.