Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (45)

Смит Смит срещу сенките роботи

На половината път към моста Голдън гейт, както си седях до прекрасна богата дама в кола, карана от великански и много неуравновесен врат, изведнъж ме осени. Името на моята поредица за онзи частен детектив във Вавилон. Ще я нарека „Смит Смит срещу сенките роботи“. Жестоко заглавие! Щях да се побъркам от радост.

— Какво има? — попита клиентката ми, която от няколко минути не бе казала нищо.

Започнах да произнасям на глас заглавието на поредицата. Стана неволно — но успях да млъкна веднага след като първата дума изскочи навън.

— Смит… — произнесох и пресякох останалите думи, като стоварих върху езика си въображаем слон.

— Смит? — попита клиентката ми.

Вратът на шофьора като че аха-аха и ще потръпне. Много ясно, че не го исках.

— Току-що си спомних, че един мой приятел вчера имаше рожден ден, а аз го забравих — обясних. — Щях да му нося подарък. Казва се Смит. Чудесен човек. Рибар. Има лодка долу на кея. Със сина му израснахме заедно. И двамата учихме в гимназия „Галилео“.

— О — възкликна богатата блондинка моя клиентка с леко отегчен тон.

Не й се слушаше за рибар на име Смит. Зачудих се как ли би реагирала, ако довършех онова, което бях започнал да казвам: Смит Смит срещу сенките роботи.

Много ще ми е интересно да видя как ли би го възприела. Слава богу, че казах само „Смит“. Можеше да остана без клиент или, още по-зле, онзи врат току-виж се задействал.

В момента вратът беше спокоен и караше по моста.

Долу товарен кораб излизаше в открито море.

Светлините му се носеха над водата.

— Искам да откраднете един труп — каза клиентката ми.