Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (71)

Смешна сграда

А сега накъде?

Когато те наемат да откраднеш труп от градската морга, това само по себе си е странно, но когато онези, дето са те наели, наемат и други хора да откраднат същия труп от моргата, а после наемат и още хора да откраднат трупа от теб, след като си го отмъкнал, почва да става много шантаво.

Защо трябваше да става толкова сложно, след като реших да отида на гробището и да се опитам да си прибера останалите петстотин долара от хонорара?

Какъв щеше да е следващият ми ход?

Имах още време до срещата с онези, но щях да съм голям тъпак, ако отидех. Определено не можеше да им се има доверие. Единственото, което накланяше везните в тяхна полза, беше възможността да се сдобия с още петстотин долара.

Но, разбира се, аз имах нещо, което те много искаха по техния си смахнат начин. Тялото на мъртвата курва беше на задната седалка в току-що реквизирания автомобил на четиримата лоши негри.

Може би трябваше да си изиграя картите малко по-иначе.

Прекалено много следвах техните правила.

Ще взема да вдигна мизата — помислих си — и ще обявя нов тур. Ще са ми нужни повече от петстотин долара. Знаех, че Дървен крак ще реагира твърде недружелюбно на това, че съм му потрошил колата. Според мен ще си поиска нова кола.

Като гледах накъде вървят нещата, петстотин долара вече бяха пари за семки. Ако онези двамата искаха този труп, а те без всякакво съмнение изразяваха силна охота за него, щяха да си платят скъпо и прескъпо, за да го получат.

Отскочих набързо до квартирата.

Извадих трупа от колата, метнах го през рамо и го внесох в сградата. Престорих се, че е торба с пране. Но и да не се бях престорил, все тая, защото нямаше кой да ме види. Слава богу, че хазайката пукна същия ден. Може би в края на краищата късметът ми не беше толкова лош. Може би щях да изляза от всичко това с много повече пари от очакваното.

Усмихвах се, докато мъкнех трупа на покойната курва по стълбите към апартамента на покойната хазайка. Сетих се как по-рано същия ден сваляха тялото й по стълбите, а ето че сега аз внасях друго мъртво тяло в сградата.

Тая сграда наистина беше много смешна.

Хубаво филиалче на моргата щеше да излезе от нея. Тука внасяха и изнасяха трупове като писмата в пощата.

Пренесох мъртвата курва по коридора и я внесох в апартамента си. Положих трупа й на кухненския под до хладилника, отворих хладилника и извадих от него всичката мухлясала храна, както и разни невъзможни за идентифициране обекти.

Уфф…

После махнах и поличките.

Защо пък не?

Това беше идеалното място, където можех да я държа. И последното, където някой щеше да провери.