Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (11)

1934 година

По едно време се сетих, че трябваше да се обадя по телефона, а нямах монета. Сега обаче благодарение на сержант Ринк имах, така че намерих уличен телефон и се обадих.

Човекът, на когото позвъних, не си беше у дома, а телефонът ми глътна монетата. Натресох му пет-шест и го нарекох кучи син. Не помогна. Тогава забелязах размазана горчица по слушалката и ми стана малко по-добре.

По-късно щеше да ми се наложи да се обаждам пак, а изходните седемдесет и пет цента бързо се топяха. Щеше да е много смешно, стига да ми беше до смях.

Поне вече не бях гладен.

Трябва да се старая да гледам на всичко откъм светлата му страна.

Не бива да се отпускам.

Ако се отпусна, ще се размечтая за Вавилон и ще стане още по-зле, защото най-много от всичко обичам да мисля за Вавилон, а почна ли да мисля за Вавилон, нищо не мога да върша, освен да мисля за Вавилон, и животът ми се съсипва.

Както и да е, тъкмо това правя от осем години насам, още от 34-та — тогава започнах да мисля за Вавилон.