Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (73)

Нощта винаги е по-тъмна

Вече съвсем по тъмно пристигнах на гробището „Свещен покой“. Толкова беше тъмно, че се сетих за моята поредица „Смит Смит срещу сенките роботи“. Когато професор Абдул Форсайт докопа живачните кристали и успее да активира купчините окаяни нещастни сенки жертви, а после да ги натири срещу света, резултатът ще е нещо такова.

Изкуствената нощ на професор Абдул Форсайт ще напомня мрака, през който карах към гробищата.

После нова мисъл щукна в ума ми и ме дръпна рязко в реалността. Може би нощта винаги е по-тъмна, когато в нея пътуваш към гробище. Заслужаваше си да се помисли за това, но не задълго, защото умът ми веднага се върна във Вавилон.

Бзззззззззззр

Прекрасната ми секретарка Нанадират се обаждаше по интеркома.

— Здрасти, кукличке — казах. — Какво има?

— Теб търсят, любовнико — прошепна тя със страстния си глас.

— Кой е?

— Доктор Франсис, прочутият хуманист.

— Какво иска?

— Не ще да ми каже. Казва, че може да говори само с теб.

— Добре, кукличке — казах. — Свържи ме.

— Здравейте, господин Смит Смит — поздрави доктор Франсис. — Аз съм доктор Франсис.

— Зная кой сте — казах. — Какво искате? Времето е пари.

— Моля? — каза докторът.

— Аз съм зает човек — обясних. — Карайте направо. Не мога да си губя времето.

— Искам да ви наема.

— Тъкмо това очаквах да чуя — казах. — Таксата ми е фунт злато на ден плюс разходите.

— Звучи разумно за човек с вашата репутация на частен детектив — каза доктор Франсис.

— Чували сте за мен? — направих се на скромен аз.

— Всички във Вавилон са чували за вас — отвърна той.

Разбира се, знаех това. Просто исках да го чуя от него. Имах възхитителен проблем със самолюбието.

— И с какво мога да ви бъда полезен? — попитах. От другата страна на линията последва пауза. — Доктор Франсис?

— Мога ли да говоря свободно по телефона? — попита той. — Искам да кажа, възможно ли е някой да подслушва?

— Не се безпокойте — казах му. — Ако някой подслушва телефоните във Вавилон, това обикновено съм аз. Кажете ми какъв е проблемът.

Как да предположа, че дяволският професор Абдул Форсайт подслушва разговора ни. Малко изнаглях с шегичката за подслушването на телефоните и това щеше да ми струва доста неприятности впоследствие.

— Е, господин Смит Смит… — каза доктор Франсис.

— Казвайте ми просто Смит — предложих. — Всички така ме наричат.

— Смит, имам причини да вярвам, че някой се опитва да открадне най-новото ми изобретение и да го използва за гибелни цели.

— Какво е вашето изобретение? — попитах.

— Изобретих живачните кристали — обясни доктор Франсис.

— Веднага идвам — казах.

Страхувах се, че точно така ще стане: някой ще вземе да изобрети живачните кристали. Откровено смятах, че светът още не е готов за това. В крайна сметка годината беше 596-а преди Христа и на света му оставаше още много, докато порасне.