Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (65)

Лабрадорът, който носи мъртъвци

Замислих се за моята връзка с всичко това и направих кратък обзор на положението си, имайки предвид отговорите, които Ринк бе измъкнал от бандита на таблата.

С други думи, мислех си за моята клиентка: красивата богата дама, в която бирата се изпаряваше. Тя беше наела тия мошеници на дребно за същото, за което ме нае и мен — да отмъкнат онзи труп. Просто не се връзваше. Ние буквално се сблъскахме, докато крадяхме трупове, и онзи, лежащият на таблата, бе получил повече от спазареното.

Ринк се върна при таблата, за да потормози още малко бандита.

— Удобно ли ти е? — попита той с майчински тон.

— Да — отвърна синовно бандитът.

Иди, че кажи друго на негово място!

— Хайде, ще ти помогна да се почувстваш по-добре — рече мама Ринк.

Сержантът извади тавата дотам, че се показаха гърдите на бандита.

— Гот ли ти е?

Бандитът кимна бавно.

— А сега — какво трябваше да направите с тялото на тая проклета курва? Какво искаше богаташката да се направи с него?

— Трябваше в десет часа да се обадим в един бар и да питаме за господин Джоунс. Той щеше да ни каже какво да правим — изпя бандитът досущ като хористче.

— Кой е господин Джоунс? — попита Ринк.

— Онзи с врата като пожарен кран — отвърна бандитът.

— Добро момче — похвали го сержантът. — Как се казва барът?

— Клуб „Оазис на Еди“.

— Сега е единайсет — съобщи Ринк.

Той отиде до телефона на бюрото, зад което седеше Дървен крак. Набра „Справки“, а след това и номера на клуб „Оазис“.

— Искам да говоря с господин Джоунс.

Изчака малко, после каза „Благодаря“ и затвори. Върна се пак при хладилника.

— Там няма господин Джоунс. Не искаш да прекараш още малко време с мъртъвците, нали?

— Не! Не — възкликна бандитът. — Може би му е омръзнало да чака. Каза, че ако не му се обадим, сделката се разтуря. За него това щяло да означава, че не сме успели да вземем тялото. Каза и още нещо.

— Какво? — попита Ринк.

— Каза „Да не се издъните“. Съвсем насериозно го каза.

— Трябваше да го послушате, защото вие, момчета, се издънихте.

— Опитахме се. Откъде да знаем, че ще подберем погрешен труп? Казаха ни къде точно се намира, и изобщо… тъй де, как да се объркаш?

— Лесно — отвърна Ринк. — Не бих ви наел и кучето ми да разхождате, смешници такива.

После Ринк се обърна към Дървен крак.

— Чудя се откъде онези, дето са наели тия тъпанари, са знаели къде точно се намира трупът.

— Хич даже не са знаели — отвърна Дървен крак. — Защото тъпанарите са откраднали не трупа, който им трябва. Та като казах „не трупа, който им трябва“, искам си разведената пияндура самоубийца обратно, и то веднага.

— Къде е тялото? — попита Ринк бандита, седящ на стола до прясно изпадналия си в несвяст приятел.

— Може ли да говоря? — попита бандитът.

Не искаше да прави нищо, което можеше да раздразни сержанта. Искаше нещата да си останат такива, каквито бяха, защото нито беше окован с белезници на табла, нито лежеше в безсъзнание на пода.

— В момента говориш — изтъкна Ринк. — Току-що ми отговори.

— О, да, точно така — отвърна бандитът, изненадан, че чува собствения си глас. — Какво искате? — опипа отново той почвата.

— Освен глупостта и глухотата ли е наследствена черта във вашето семейство? Искам да знам къде е трупът, гъз такъв — обясни Ринк.

— В багажника на колата.

— Къде е колата?

— Паркирана зад ъгъла — обясни бандитът.

— Върви да вземеш тялото — нареди Ринк.

— Ясно, а после какво?

— Как „после какво“? Донеси го тук, тъпанарино! — нареди сержантът.

— Ще ме оставите да изляза сам? — слиса се бандитът.

Не вярваше на ушите си.

— Защо не? — отвърна Ринк. — Върви го донеси. Че си тъп, тъп си, но не мисля, че си достатъчно смахнат, та да се опиташ да духнеш под носа ми. Аз съм гадняр. Ти не искаш да ме ядосаш. Тъкмо почна да ми ставаш симпатичен, затова върви веднага да донесеш шибания труп.

— Добре — смънка извинително бандитът.

Не знам защо се извиняваше, но се извиняваше. Човешкото поведение е непредвидимо.

Не след дълго той се върна, помъкнал торбата за пране с покойната парясница. Много приличаше на лабрадор, който носи на господаря си патица.

— Ти си готин пич — похвали го Ринк. — Дай трупа на Дървен крак и пак си залепвай гъза за стола.

— Благодаря, шефе — рече бандитът.

— Ето ти един труп, Дървен крак — рече Ринк. — Споменатият случай е разрешен.