Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (74)

Истинското луизианско барбекю на Смайли

Ссскккррръъъъъъъъццц!

Набих рязко спирачки.

Заради Вавилон едва не подминах гробището. Отбих, спрях и изключих фаровете. Не се виждаха други коли. Ако някой ще идва, аз го бях изпреварил. Дори не знаех дали вратът и неговата стопанка, бираджийката, ще се появят, но имах предчувствието, че ще дойдат. Затова и дойдох. Сега ми оставаше само да изчакам и да видя какво ще стане. Не всеки ден ти пада шанс да спечелиш десет хиляди долара.

Изведнъж се сетих за нещо и ми стана любопитно.

Бръкнах в джоба си и извадих кибритена клечка.

Запалих я и прочетох надписа на кормилото: „Истинското луизианско барбекю на Смайли“.

Връзваше се.

Трябва някой ден да намина да видя Смайли и да му опитам скарата. Наистина си струваше да му зърна физиономията, когато ме види да влизам.

Духнах клечката и зачаках в тъмното.

Замислих се за Вавилон, но успях да го изтикам от ума си, като внимавах да не обръщам внимание на дълбокия мрак. Той много лесно можеше да ме върне във Вавилон. Замисля ли се за тъмнината, веднага ще се сетя за сенките роботи, а никак не му беше времето.

Не исках Вавилон да ме запрати обратно в трета глуха. Късмет извадих, че забелязах гробището. Можеше да измина половината път до Лос Анджелис и да стигна до седма глава от „Смит Смит срещу сенките роботи“. Тогава никога нямаше да имам шанса да намеря клиентката си и да се сдобия с десет хиляди долара. Щях да си остана с убитата курва в хладилника.

А това трудно можеш да го наречеш успешно приключване на случай.