Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (49)

Частните детективи на Сан Франциско

Не взех думите на врата насериозно. Да открадна този труп, изобщо не беше трудна задача. Нищо работа. Все едно вече беше в гробището.

Когато преминахме през бариерата, се чувствах чудесно.

Светът беше мой.

Отново пари!

Ще мога да се отърва от някои дългове, ще мога отново да си наема кантора, а може би дори и секретарка на половин работен ден. Дори бих могъл да си позволя стара кола, с която да обикалям напред-назад.

В този момент всичко ми се струваше възможно най-прекрасно. Гледах света през розови очила. Не ме тревожеше дори това, че не проумявах къде ли там вътре в изтупаната ми клиентка бяха изчезнали шестте халби бира. Все някъде из нея бяха. Само това ми трябваше да знам.

Нещо щукна на доволния ми ум.

Не устоях да не попитам за него.

— Между другото — рекох — как научихте за мен? Искам да кажа, в Сан Франциско по-известните от мен детективи са толкова много. Защо избрахте мен?

— Вие сте единственият, на когото можехме да се доверим да открадне труп за нас — обясни богатата блондинка. — Останалите сигурно щяха да имат скрупули. Вие нямате.

Вярно си беше.

Изобщо не им се обидих.

Нямах какво да крия.

— Откъде научихте за мен? — попитах.

— Имам си източници — отвърна тя.

— И да не се издъниш — повтори вратът.