Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dreaming of Babylon, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 84 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- johnjohn (2020 г.)
Издание:
Автор: Ричард Бротиган
Заглавие: Частен детектив във Вавилон
Преводач: Светлана Комогорова
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2001
Тип: роман
Печатница: „ИНВЕСТПРЕС“ АД
Редактор: Красимир Мирчев
Технически редактор: Станислав Иванов
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Юлия Шопова
ISBN: 954-528-252-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11556
История
- — Добавяне
Магьосникът
Еситибрел. Еситибрел.
Чух звук в далечината — беше насочен към мен, но не го чувах ясно.
— Извинете. Извинете.
Звуците се оказаха думи.
Вавилон се килна на една страна и остана да лежи там.
— Извинявай, Си Кард, ти ли си?
Погледнах нагоре, окончателно върнат в така наречения реален свят. Гласът беше на мой стар боен другар от Гражданската война в Испания. Не бях го виждал от години.
— Е, аз съм — отвърнах. — Сам Хершбъргър. Нощите в Мадрид. Какво време беше!
Станах и се ръкувахме. Наложи се да стисна лявата му ръка, защото нямаше дясна. Спомних си как му я откъсна взрив. Не беше добър ден за него, защото той беше професионален жонгльор и фокусник. Когато видя откъснатата си ръка да лежи на земята наблизо, можа да каже само: „Тоя фокус никога няма да мога да го повторя“.
— Изглеждаше, сякаш си на милион мили оттук — каза ми той сега, години по-късно, в Сан Франциско.
— Бях се унесъл — отвърнах.
— Също като в доброто старо време — рече той. — Според мен през половината време, докато бяхме заедно в Испания, ти не беше там.
Реших да сменя темата.
— С какво се занимаваш сега? — попитах го.
— Работя, колкото и всички останали едноръки жонгльори и фокусници.
— Толкова ли е зле, а?
— Не, не се оплаквам. Ожених се за собственичка на козметичен салон — тя си пада по хора с липсващи крайници. Понякога ми намеква, че съм щял да бъда два пъти по-секси, ако бях и еднокрак, но това е положението. По-гот е, отколкото да си вадиш хляба.
— Ами партията? — попитах. — Мислех, че те обичат.
— Когато имах две ръце, ме обичаха — отвърна ми той. — С една ръка нямат голяма полза от мен. Използваха ме като подгряващ номер, за да вербуват фермери из долината. Хората се събираха да ме гледат как жонглирам и правя фокуси, а после слушаха за Карл Маркс, за това, колко велика била Съветска Русия, и за Ленин. Но това беше много отдавна. Човек трябва да се развива. Инак над теб ще поникне трева. Ти какво правиш? Последния път, като те видях, имаше няколко дупки от куршуми в гъза и се гласеше да ставаш доктор. Ама теб как така те простреляха в гъза? Доколкото си спомням, фашистите бяха на левия ни фланг, зад нас нямаше никой, а ти беше в окоп. Откъде долетяха тия куршуми, та те уцелиха? Това си остава загадка за мен.
Не възнамерявах да му разказвам как се подхлъзнах, докато серях, и се насадих на пистолета си, а той гръмна и простреля няколко пъти и двете ми задни бузи.
— Водата под моста — казах. — Направо ме заболява, като се сетя.
— Знам за какво говориш — отвърна той, свел поглед натам, където навремето беше дясната му ръка. — Ти стана ли лекар все пак?
— Не — отвърнах. — Не стана така, както си мислех.
— И сега с какво се занимаваш?
— Частен детектив съм — обясних.
— Частен детектив! — възкликна той.