Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (32)

Петъчен гроб

Видях уличен телефон.

Може би щеше да е по-добре да се обадя на майка си и да приключа с това. Колкото по-скоро й се обадех, толкова по-скоро нямаше да ми се налага да й се обаждам пак. Щях да съм се отчел за цяла седмица.

Пуснах монета и набрах номера.

Изчаках телефона да звънне десет пъти и чак тогава затворих.

Зачудих се къде ли е.

После се сетих, че е петък и тя е отишла на гробищата да занесе цветя на гроба на баща ми. Всеки петък го правеше. Това й беше ритуал — дъжд ли вали, слънце ли грее, всеки петък тя ходи на гроба му.

Може би днес не беше подходящ ден да й се обаждам.

Това щеше само да й припомни, че съм го убил, когато съм бил четиригодишен.

Не, по-добре да й се обадя утре.

Щеше да е хитър ход от моя страна.

Замислих се за деня, в който убих баща си. Успях да си спомня само, че беше неделя и беше много топло. Един чисто нов форд модел Т беше паркиран на улицата пред нашата къща. Малко по-рано бях ходил при него и бях подушил колко нова е колата. Тогава бях мъничък — просто се приближих, заврях си носа в решетката и вдъхнах дълбоко.

Според мен най-хубавото ухание на този свят е миризмата на нещо чисто ново. Може да са дрехи, мебели, радиоапарати, коли, дори и електроуреди, като например тостери или електрически ютии. Всички те ми миришат на хубаво, когато са чисто нови.

Както и да е, припомнях си онази сутрин, когато убих баща си. Бях стигнал дотам как заврях нос в решетката на един чисто нов модел Т, и изведнъж се отплеснах нанякъде. Не исках да мисля за това, как съм убил баща си, затова просто смених темата наум.

Не биваше да мисля за Вавилон, защото можеше да се издъня, и затова се замислих за клиента си.

Кой беше моят клиент?

Как ли изглеждаше?

Какво ли искаше?

Защо ми трябваше пищов?

Ще ме навиват ли да върша нещо незаконно?

Ако е така, щях, естествено, да го извърша, освен ако не искаха да убия някого. Просяците не могат да избират. Човек в моето положение трябва да кара, накъдето му кажат — само дето нямах намерение да убивам хора. Само това не бих направил. Намирах се в истинска безизходица. Проклетите пари ми трябваха.

Не знаех дали клиентът ми е мъж или жена. Знаех само, че трябва да се срещна с някого пред една радиостанция в шест часа вечерта. Те вече знаеха как изглеждам, така че на мен не ми се налагаше да знам как изглеждат те. Това може да ви се стори смислено само ако сте толкова изпаднали, колкото съм аз, а на мен ми се виждаше много смислено.