Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dreaming of Babylon, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 84 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- johnjohn (2020 г.)
Издание:
Автор: Ричард Бротиган
Заглавие: Частен детектив във Вавилон
Преводач: Светлана Комогорова
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2001
Тип: роман
Печатница: „ИНВЕСТПРЕС“ АД
Редактор: Красимир Мирчев
Технически редактор: Станислав Иванов
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Юлия Шопова
ISBN: 954-528-252-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11556
История
- — Добавяне
Мили картинки
Вървях си по улица „Ливънуърт“ и много внимавах да не мисля за Вавилон, когато изведнъж някакъв младеж на двайсет, двайсет и нещо години ме забеляза от отсрещния тротоар и взе да ми маха.
Не го познавах.
Не знаех кой е.
Зачудих се какво ли става.
Проявяваше голямо нетърпение да пресече улицата и да дойде при мен, но светофарът беше червен и той зачака да се смени. Докато чакаше, продължаваше да ръкомаха като пощуряла вятърна мелница.
Когато светна зелено, той претича през улицата.
— Здравей, здравей! — поздрави ме като отдавна изгубен брат.
Лицето му беше цялото в акне, а очите му страдаха от слабост на характера. Кой ли беше тоя тъпунгер?
— Помниш ли ме? — попита той.
Не го помнех, а и да го помнех, не би ми се искало да го помня, но му казах, че не го помня.
— Не, не те помня — му казах.
Дрехите му бяха същински ужас.
Изглеждаше също толкова зле, колкото и аз.
Когато му казах, че не го познавам, май съвсем клюмна — сякаш навремето сме били първи приятели, а сега съм го забравил.
Откъде, по дяволите, се взе пък тоя?
Стоеше вторачен в краката си като прясно обучено кученце.
— Ти кой си? — попитах.
— Не ме помниш — отрони тъжно той.
— Кажи ми кой си, и може би ще си спомня — казах му.
Той унило клатеше глава.
— Е, хайде де — подканих го. — Изплюй камъчето. Кой си?
Той продължи да клати глава.
Понечих да го заобиколя.
Той се пресегна и докосна с длан сакото ми, сякаш за да ме спре. Ще трябва да си пера сакото.
— Ти ми продаде едни снимки — произнесе той бавно.
— Снимки ли? — казах.
— Да, снимки на мадами без дрехи. Хубави снимки. Занесох си ги вкъщи. Помниш ли Трежър Айланд? Световното изложение? Занесох си снимките вкъщи.
Ох, мамка му! Бас ловя, че си ги е занесъл вкъщи.
— Трябват ми още снимки — каза той. — Онези вече остаряха.
Представих си как изглеждат сега онези снимки, и потръпнах.
— Имаш ли още да си купя? — попита ме той. — Трябват ми нови снимки.
— Отдавна беше — отвърнах. — Вече не се занимавам с такива работи. Беше еднократно.
— Не, беше през 40-а — възрази ми той. — Само преди две години. Не ти ли е останала някоя снимка? Добре ще ти платя.
Беше втренчил в мен умолителен кучешки поглед. Отчаяно се нуждаеше от порнография. И преди бях виждал този поглед, но времето, когато продавах мръсни снимчици, беше вече зад гърба ми.
— Майната ти, извратеняк! — изругах и продължих по улица „Ливънуърт“ към радиостанцията.
Имах си по-важна работа от това да вися по ъглите и да си приказвам с разни сексуално извратени гъзове. Пак потръпнах при мисълта, как точно са остарели ония снимки, дето му ги продадох на Световното изложение през 40-а година.