Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (6)

Сержант Ринк

След играта на китайчетата, за да удържа Вавилон надалеч, започнах да мисля за моя приятел детектив. Той беше сержант и се казваше Ринк. Кораво ченге беше той. Според мен държеше световния рекорд по коравина. Беше усъвършенствал шамарите така, че дланта му оставяше отчетлив отпечатък върху лицето като временно клеймо. Но шамарът на сержант Ринк беше просто приятелски поздрав в сравнение с онова, което те чакаше, ако не му окажеш голямо, ама много голямо съдействие.

Запознах се с Ринк през 36-а, когато и двамата се пробвахме за полицаи. Исках да стана ченге. С него тогава бяхме много гъсти. Днес можеше и двамата да служим в полицията, да сме си партньори и да разкриваме убийства, само да бях успял да мина на последния изпит. Насмалко да го изкарам. Пет точки не ми стигнаха, за да стана ченге.

Но мечтите за Вавилон надделяваха над всичко. От мен можеше да излезе добро ченге. Само да можех да престана да мечтая за Вавилон. Вавилон за мен беше такава наслада и в същото време — такова проклятие.

Не отговорих на последните двайсет въпроса от теста. Затова ме скъсаха. Просто си седях там и си мечтаех за Вавилон, докато останалите отговаряха на въпросите и ставаха полицаи.