Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (79)

За късмет

Двамата с майка ми излязохме от другата страна на гробището, където беше паркирана колата й.

Докато вървяхме, мълчахме.

Това беше добре.

Имах време да помечтая за Вавилон. Започнах от там, докъдето бях стигнал в серията от „Смит Смит срещу сенките роботи“. След като приключих разговора си с добрия доктор Франсис, целунах страстно секретарката си по устата.

— Това защо? — попита тя, леко задъхана.

— За късмет — отвърнах.

— Какво стана с доброто старо заешко краче? — попита тя.

Изгледах продължително и страстно влажната й прелестна уста.

— Майтапиш ли се? — попитах.

— Май не — отвърна тя. — Ако това сега замества заешките крачета за късмет, искам още.

— Съжалявам, сладурче — казах. — Работа ме чака. Някой е изобретил живачните кристали.

— О, не! — възкликна тя и на лицето й се изписа страх.

Надянах под тогата си портупея, който се закопчава под мишницата.

— Внимавай, сине! — възкликна майка ми, когато без малко не паднах в един открит, току-що изкопан гроб.

Гласът й ме издърпа рязко от Вавилон — все едно ми извадиха зъб без упойка.

Заобиколих гроба.

— Внимавай — рече ми тя, — иначе ще трябва да идвам тук на свиждане и на двама ви. Петъкът ще ми стане много натоварен ден.

— Добре, мамо, ще внимавам къде стъпвам.

Налагаше ми се, тъй като виждах, че съм се върнал пак там, откъдето започнах. Единствената разлика беше, че тази сутрин, като се събудих, в хладилника ми нямаше труп.