Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (29)

Да обичаш чичо Сам

Влязох в един бар наблизо, на улица „Киърни“, за да се обадя от монетния телефон. Там нямаше никого, освен бармана и една дебелана, заела телефона. Не говореше. Просто стоеше и кимаше на човека от другата страна.

Реших да ударя една бърза бира за сметка на новата ми петарка, докато онази приключи. Седнах на едно от високите столчета и барманът се приближи към мен. На вид беше толкова обикновен, та чак невидим.

— Какво ще обичате? — попита ме той.

— Една биричка — поръчах.

— Няма да е зле да я пийнете по-бързичко — рече ми той. — Привечер японците вече може и да са тук кой знае защо си мислеше, че е много смешно, и се засмя сърдечно на „шегата“ си. — Японците обичат бира — додаде, продължавайки да се смее. — Като дойдат тук, ще излочат до капка всичката бира в Калифорния.

Погледнах към дебеланата, която като патка клатеше глава нагоре-надолу. Беше ухилена до уши. Изглеждаше като в началото на телефонен разговор, който можеше да се проточи с години.

— Зарежи бирата — казах на бармана, станах от стола и се запътих към вратата.

Не бях пил бира от седмици и не исках някакъв барман откачалка да ми разваля тръпката. На тоя май му хлопаха няколко дъски. Нищо чудно, че в бара нямаше никой освен дебеланата, изживяваща любов с монетен телефон.

Обявявам ви за телефон и съпруга.

— До капчица — разхили се барманът.

Излязох пак на улица „Киърни“, като при това едва не съборих един китаец. Човекът си вървеше по улицата, а аз изхвърчах през вратата и се блъснах в него. И двамата много се изненадахме, но той повече от мен.

Когато се сблъскахме, той носеше пакет под мишница. Пожонглира с него и успя да го уварди да не падне на тротоара. Много се смути от инцидента.

— Не японец — обърна се той към мен, щом се заотдалечавах забързано. — Американокитаец. Обича знаме. Обича Чичо Сам. Лошо не. Китаец. Не японец. Лоялен. Плаща данък. Секне носа.