Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (41)

Педро и неговите петима романтици

На път към мястото на срещата изминах още няколко преки по „Ливънуърт“ и изведнъж се сетих какво бях сънувал предната нощ. Сънувах, че съм прочут мексикански готвач и съм отворил във Вавилон мексикански ресторант със специалитети чили релено и енчилада със сирене.

Той стана най-прочутият ресторант във Вавилон.

Намираше се близо до Висящите градини и в него се хранеше вавилонският елит. Навуходоносор често идваше, но специалитетите на заведението не го интересуваха. Предпочиташе такос.

Понякога седеше с по едно тако и в двете ръце.

Ама че образ — през цялото време се майтапеше и ръкомахаше към хората със сандвичите си.

Нанадират работеше като танцьорка.

В ресторанта имаше сцена, на която свиреше малък оркестър от мариачи: „Педро и неговите петима романтици“.

Свиреха така, че буря се вдигаше, а когато Нанадират танцуваше, всички си поръчваха още бира за охлаждане. Тя беше мексикански фойерверк, танцуващ в стария Вавилон.

Ох-ох, изведнъж се усетих, че както си вървя по улицата към клиента си, пак съм се замислил за Вавилон. Голяма грешка.

Веднага престанах.

Здраво ударих спирачки.

Трябва да внимавам. Не бива да се оставям на Вавилон да ме отвлече. Имах си твърде много задачки. Вавилон ще почака. Така че си пренаредих мислите, за да се съсредоточа върху нещо друго, и си избрах да мисля за обувките си. Нуждаех се от нови. Тия на краката ми бяха овехтели.