Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (23)

Каубой във Вавилон

Ударът с бейзболна топка по главата на 20 юни 1933 година беше моят билет за Вавилон. Както и да е, имах няколко часа за убиване преди срещата с първия ми клиент от над три месеца, така че се разходих от моргата до площад „Портсмут“ в края на Китайския квартал, седнах на една пейка и се загледах в китайците, които се разкарваха нагоре-надолу из парка.

После реших да си помечтая за Вавилон. Всичко беше под контрол: зареден револвер, малко свободно време, затова отскочих дотам.

Последните ми приключения във Вавилон бяха свързани с това, че притежавах голяма детективска агенция. Бях най-прочутият частен детектив там. Имах тежкарска кантора съвсем близо до Висящите градини. Три много оправни момчета работеха за мен, а секретарката ми беше трепач, страхотна пичка: Нанадират. Тя се бе превърнала в неделима част от моите приключения във Вавилон. Беше идеалната ми нежна половинка във всичко, което вършех там.

Когато бях каубой във Вавилон, тя беше учителка. Лошите я отвлякоха и аз я спасих. Тогава без малко не се оженихме, но стана нещо и не можахме.

По време на военната ми кариера във Вавилон, когато бях генерал, тя беше медицинска сестра и се грижеше за мен, докато зараснаха страшните ми рани, получени в битка. Пръскаше ми лицето с прохладна вода, докато лежах, мъчех се и бълнувах в душните вавилонски нощи.

Просто не можех да се наситя на Нанадират.

Във Вавилон тя винаги ме чакаше.

Тя, с дългата черна коса и с гъвкавото тяло, с гърди, създадени да побъркват сетивата ми. Само си помислете: така и никога нямаше да я срещна, ако не ме бяха треснали с бейзболна топка по главата!