Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (57)

Шоуто на Джак Бени

— Давай да изнасяме това нещо — казах.

— Виж к’во, Частен — рече ми Дървен крак. — Не говори така за нея. И на нея не й харесва да бъде умряла, ясно ли е?

Бях изправил на нокти пърхота на Дървен крак.

— Съжалявам — казах, макар че никак не съжалявах.

Просто исках да продължим.

— Ще намеря в какво да я сложа — кротна Дървен крак.

— Къде ти е колата? — попитах.

— Паркирана е отсреща през улицата — обясни Дървен крак. — Винаги я паркирам отсреща.

Той изкуцука до един шкаф и отвори вратичката. Там до една торба, пълна с мръсно пране, имаше куп изцапано от труповете бельо.

— Да му се не види! Тия гадове са ми откраднали торбата за пране! — възкликна Дървен крак, докато отвързваше другата торба и изсипваше съдържанието й върху купчината. — Значи им стават две кражби. Както и да е, тъкмо това смятам да кажа на полицията, след като ме фраснеш веднъж в ченето, така че да имам свястно алиби. Ще им кажа, че двама крадци на трупове са нападнали камерата. Оказал съм достойна съпротива, но те са ме нокаутирали. Може пък дори да получа медал и кметът да стисне моята студена, студена длан.

Напъхахме тялото на младата проститутка в торбата за пране.

Дървен крак се справи доста добре със сгъването му.

— Бива си те — похвалих го.

Той я погали по главицата, а после издърпа вървите и затегна торбата над темето й.

— Сбогом, бейби — промълви Дървен крак. — Ще ми липсваш.

— Не се тревожи — успокоих го. — Някога ще я настигнеш.

— Шегаджия — рече Дървен крак. — Трябва да те вземат в шоуто на Джак Бени.