Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (4)

Кактусова мъгла

Нямаше откъде да взема пари за патрони, и затова реших да отида там, където винаги има патрони: в полицейския участък.

Тръгнах към съдебната палата на улица „Киърни“ да се видя с един познат детектив, с когото някога бяхме много добри приятели, и да проверя дали не мога да взема от него някой куршум на заем.

Може би ще ми даде на заем шест броя, та да си се срещна с клиента и да получа аванс. Срещата ми беше пред една радиостанция надолу по улица „Пауъл“. Беше два часа следобед. Имах четири часа, за да намеря патрони. Нямах и най-малка представа, кой е клиентът ми и какво ще иска от мен — знаех само, че трябва да се срещна с него пред радиостанцията в шест. Тогава щеше да ми каже какво иска, а аз щях да се опитам да получа аванс.

После ще дам на хазайката някой долар и ще й кажа, че бронираната кола, с която са ми карали милиона, се е изгубила в кактусова мъгла край Финикс, Аризона, но тя да не се притеснява, защото мъглата ще се вдигне всеки момент, гарантирано, и парите ще тръгнат насам.

Ако ме попита какво е това кактусова мъгла, ще й обясня, че от тази мъгла по-лоша няма, защото е с остри шипове и превръща всяко придвижване в твърде опасно начинание. Най-добре е да не мърдаш от мястото си и да чакаш да се вдигне.

Милионът чака мъглата да се разкара.