Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (20)

Навуходоносор

Когато пристигнахме на игрището, там ме чакаха петдесет хиляди души. Щом ме видяха да излизам, всички станаха на крака и ме приветстваха с викове.

Навуходоносор беше пратил три допълнителни кавалерийски отряда, за да удържат запалянковците под контрол. Предния ден насмалко да избухнат размирици, имаше ранени и старият Нав днес бе решил да не рискува.

Кавалеристите изглеждаха много спретнато в доспехите си.

Според мен се радваха, че са на игрището и ме гледат как разбивам противника. Много по-добре, разбира се, отколкото да те пратят на война.

Слязох в съблекалнята. Момичето дойде с мен. Казваше се Нанадират. Щом влязох вътре, всички играчи млъкнаха и ме загледаха как минавам, запътен към личната си съблекалня. Всички застинаха в мълчание. Никой не знаеше какво да каже. Не ги обвинявам. В края на краищата какво да кажеш на човек с двайсет и три успешни опита за последните двайсет и три пъти, които е хващал бухалка?

Ние с отбора отдавна бяхме се издигнали над баналните разговори.

За тях аз бях като бог.

Те се кланяха пред олтара на моята бухалка.