Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (62)

Днес ми е късметлийски ден

Налях си кафе и се присъединих към Дървен крак и сержант Ринк, докато бандитът продължаваше да пищи, набутан в градския хладилник.

— Тъкмо обяснявах на сержант Ринк, преди ти да нахлуеш, Частен — а аз оценявам високо, мамка му, това, че ако сержантът не беше наминал, ти щеше да си моят спасител — че тия двамата откраднаха днес от мен два трупа — каза Дървен крак. — Не знам за какво, по дяволите, са им изтрябвали два трупа. Когато дойде сержантът, тъкмо се готвеха пак да ме изработят. Какво облекчение. Днес ми е късметлийски ден.

Когато каза „късметлийски ден“, Дървен крак ме гледаше право в очите. Оцених го. Разбира се, двеста и петдесет долара в джоба не са нищо.

— Ще разбера защо тия двамата са откраднали тези трупове — обади се сержант Ринк. — Ще оставя нашето приятелче в хладилника, докато си допием кафето. Дотогава ще е готов да пропее и според мен вече няма да иска да краде трупове. Ще излезе от там преобразен, шибаният му осквернител.

Писъците продължаваха да си пробиват път навън от камерата. Не преставаха. Звучаха така, сякаш онзи вътре започваше да превърта.

— Нямаш представа, защо тия типове са искали да откраднат труповете, а? — попита сержант Ринк Дървен крак.

— Никаква — отвърна Дървен крак. — Според мен са си двама шибани трупокрадци. Бела Лугоши би се гордял, ако познаваше тия смотльовци.

— Какви трупове са откраднали? — попита Ринк.

— На две жени — отвърна Дървен крак. — Една разведена самоубийца — никаква загуба, и тялото на убитата курва, което докарахте по-рано.

— Нея значи? — възкликна сержантът. — Хубава жена беше. Жалко. Значи тия двама гадове са откраднали трупа й. Взе да става малко по-интересно.

Бандитът трупокрадец продължаваше да пищи в ледената камера.

— Според мен е почти готов — отбеляза Ринк. — Мисля, че няма да имам проблеми да измъкна истината от него.

Другият хулиган продължаваше да спи зимен сън на пода в ъгъла. Беше в несвяст без всякакво съмнение. Елиминира ли ги Ринк, стоят си елиминирани.

— аааааааааааааа… ааааааааааааааааааааа… аааааааааааа… — продължаваше да се носи от хладилника.

Сержант Ринк отново сръбна от кафето си.