Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (72)

Ходило за петстотин долара

Пак бях в колата — излязох от Сан Франциско на път за „Свещен покой“, за врата и неговата господарка бираджийка. Срещата щеше да е интересна, но нямаше да протече, както те я бяха намислили. Щяхме да играем по моите правила и имах чувството, че трупът в моя хладилник струва много повече от петстотин долара.

Имах чувството, че в момента съм собственик на мъртво тяло на стойност десет хиляди долара. Аз го откраднах, мое си е и възнамерявах да получа цената му до последния долар, като десет хиляди ми се виждаше точната цифра.

Забелязах светеща телефонна кабина отпред до пътя. Сетих се, че още не се бях обадил на майка си и че изобщо бях изключил за това. Най-добре беше да й звънна, преди да съм се заловил с по-сериозна работа. Не исках тази мисъл да ми гложди ума, докато се подготвям да изиграя най-големия номер в живота си, и после цял живот да щракам с пръсти.

Спрях и слязох от колата.

Пуснах монета и набрах номера й.

Телефонът иззвъня десетина пъти.

Да му се не види! Не можах да чуя как тя вдига слушалката с „Ало?“, после аз да кажа „Здрасти, мамо. Аз съм“, а тя да каже „Ало? Кой се обажда? Ало?“ и аз да изхленча „Мамо!“, последвано от „Не, не може да е синът ми. Ало?“, и аз пак да изхленча „Мамо“, а тя да каже „Прилича на гласа на сина ми, но той няма да има наглостта да ми се обади, ако още е частен детектив“.

Понеже не си беше у дома, всичко това ми се спести.

Къде ли е отишла?

Петък е, значи е ходила на гробищата при баща ми, когото убих, когато бях на четири годинки. Но пък вече трябваше да се е върнала.

Къде ли се губи?

Качих се пак в колата и продължих за гробището. Беше само на десет минути път. Мазалото предстоеше. Според мен промяната в плана и чисто новата цена, която бях сложил на трупа, нямаше да се харесат на врата и на богатата му шефка.

Да, чакаше ги неприятна изненада и не можех да се сетя за по-приятна двойка, на която тя да се случи. Много се радвах, че ми останаха пет куршума. Бяха достатъчни, за да превърнат врата в кутренце.

После се сетих за нещо.

Бръкнах в джоба си, извадих празния револвер и го сложих на седалката до мен. Нямаше да повторя същата грешка. Колко унизително. Ако не бях овладял наново ситуацията, като продупчих крака на Смайли, тя можеше да се обърне срещу мен.

Извадих късмет.

Мамка му. В момента Смайли можеше да седи вместо мен зад волана на собствената си кола, а до него тримата му приятели щяха да се шегуват и да се смеят, трупът на курвата щеше да си лежи в багажника, а аз щях да се въргалям по платното във вид на част от недовършена рецепта. За довършването й ще са нужни само лук, картофи, моркови и дафинов лист.

Идеята да стана на яхния не ми харесваше.