Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (15)

Сутрешната поща

Дървен крак ме изпрати до входната врата. За човек с дървен крак се движеше бързо и изящно. Не го ли казах вече? Май не. Би трябвало. Доста интересно е: човек с дървен крак да работи с мъртъвци. После се сетих за нещо, дето исках да го питам.

— Хей, Дървен крак — рекох му. — Ти видя ли блондинката, която излезе от тук преди малко? С къса коса, с кожено палто, голяма хубавица.

— Да — отвърна той. — Дойде на свиждане на една от пациентките ми, онази хубавката, дето някой я е използвал за заместител, понеже нямал търпение да си отвори сутрешната поща.

— Какво? — възкликнах.

— Ножът за писма.

— Нож за писма ли рече? — попитах.

— Да, момичето, убито с нож за отваряне на писма. Блондинката дойде при нея. Каза, че си помислила, че момичето може да е сестра й. Прочела за нея във вестника, но излезе, че е сбъркала.

— Странно — казах. — Тя плачеше, когато излезе от тук.

— За това не знам, но на излизане от тук не плачеше. Беше много равнодушна. Студена риба — каза Дървен крак.

Ножът за отваряне на писма!

Сега си спомних.

Сержант Ринк си играеше с ножа за отваряне на писма, убил момичето, над което преди малко Дървен точеше лиги. Когато за пръв път ми спомена нож за отваряне на писма, почувствах, че ми напомня нещо, и ето какво било. Ножът за отваряне на писма беше оръдието на убийството.

Няколко аматьорски съвпадения без особена причина — помислих си, — но те нямат нищо общо с мен.

— Довиждане — казах.

— Да не забравиш утре сутринта да ми върнеш револвера — напомни Дървен крак, куцукайки обратно към моргата.