Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (24)

Тери и пиратите

От време на време си играех с формата на моите приключения във Вавилон. Понякога ги оформях като книги и си представях онова, което четях, но най-често ги правех на филми, макар че веднъж ги поставих и като пиеса — аз бях вавилонският Хамлет, а Нанадират — едновременно Гертруда и Офелия. Пиесата я зарязах по средата на второ действие. Някой ден ще трябва да се върна и да я довърша оттам, докъдето спрях. Краят й ще е по-различен, отколкото у Шекспир. Моят „Хамлет“ ще бъде с щастлив край.

Двамата с Нанадират ще отлетим със самолет, мое собствено изобретение, изплетен от палмови листа и задвижван от мотор, който гори мед. Ще отлетим за Египет и ще вечеряме с фараона на златна ладия, плаваща по Нил.

Да, ще трябва да я довърша скоро.

Освен това имам и пет-шест приключения във Вавилон под формата на комикси. Голям кеф беше да ги правя по този начин. Оформих ги в стила на „Тери и пиратите“. Нанадират изглеждаше страхотно като героиня от комикс.

Току-що бях приключил една криминална загадка под формата на детективско списание, като новела от „Дайм детектив“. Докато четях новелата абзац след абзац, страница подир страница, превръщах думите във видими картини, които бързо се сменяха в ума ми, сякаш сънувах.

Загадката завърши с това, че счупих ръката на иконома, когато той се опита да ме наръга със същия нож, с който беше убил и старата вдовица, моя клиентка. Беше ме наела да издиря няколко откраднати картини.

— Видя ли — обърнах се тържествуващо към Нанадират и оставих жалкия убиец да се гърчи от болки на пода, нищожна отплата за един живот, прекаран в кражби, измени и убийства. — Икономът е!

— Ооооооооооох! — изстена икономът на пода.

— А ти не ми вярваше — продължих. — Каза, че не било възможно да е икономът, но аз си знаех, че е той, и сега тази свиня ще плати за престъпленията си.

Изритах го яко в корема. Той престана да се съсредоточава върху болката в ръката и се замисли за стомаха си.

Бях не само най-прочутият детектив във Вавилон, но и най-коравият — като канара. Не ми трябваха правонарушители и можех да бъда много брутален с тях.

— Мили — обади се Нанадират, — ти си чудесен, но беше ли нужно да го риташ в корема?

— Да — отвърнах.

Нанадират ме прегърна буйно и притисна прекрасното си тяло към моето. После ме погледна в студените стоманени очи и се усмихна.

— О, хайде — рече тя. — Никой не е съвършен, надутко.

— Милост — изстена икономът.

Приключен случай!