Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dreaming of Babylon, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 84 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- johnjohn (2020 г.)
Издание:
Автор: Ричард Бротиган
Заглавие: Частен детектив във Вавилон
Преводач: Светлана Комогорова
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2001
Тип: роман
Печатница: „ИНВЕСТПРЕС“ АД
Редактор: Красимир Мирчев
Технически редактор: Станислав Иванов
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Юлия Шопова
ISBN: 954-528-252-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11556
История
- — Добавяне
Полунощ е. Тъмно е
Стоях до паметника на падналите в Испано-американската война, отново сам, след като малката ми кантора, невзрачната ми секретарка и колата ми стар модел се изпариха във въздуха.
Слава богу, все още си имах прекрасна кантора с мраморна вана, най-красивата жена на света и златна колесница — във Вавилон.
Това бе утешителната награда.
— Сине! — чух един глас да кряска иззад надгробните плочи. — Сине!
Познах гласа. Беше майка ми. Притича към мен. Дъх не й беше останал.
— Какво правиш тук? — стъписах се аз.
— Знаеш, че в петък винаги идвам на гроба на баща ти и мой съпруг, когото ти уби. Знаеш го. Защо питаш?
— Полунощ е — изтъкнах. — Тъмно е.
— Знам — отвърна ми тя. — Но покойниците знаят ли го? Не, не го знаят. Просто поостанах малко повече от обикновено. Но ти защо си тук? Вече изобщо не идваш при баща си.
— Дълга история.
— Все още ли си частен детектив и преследваш хора с лоши сенки? Кога ще ми върнеш парите, дето ми ги дължиш? Копеле недно!
Понякога мама обича да ме нарича копеле.
Свикнал съм й.
— И като си тук, иди да кажеш нещо на човека, когото уби. Помоли го за прошка — тросна ми се тя и ме помъкна към татковия гроб.
Стоях пред гроба му и ми се искаше да не бях хвърлял червената топка на платното, когато бях на четири години и си играех с него в един неделен следобед през 1918 година, и той да не се беше спускал след нея, и да не беше изскочил точно пред онази кола, и да не беше полепвал по решетката. Наложи се погребалният служител да го изстъргва от там.
— Съжалявам, татко — казах.
— И така трябва — додаде майка ми. — Какво непослушно момче. Татко ти сигурно вече е станал на скелет.