Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (27)

Барселона

За последен път видях Сам в Барселона през 38-а година. Никога не е бил чак такъв страхотен жонгльор и фокусник. Жалко за ръката му, но на мен ми се стори, че извлича възможно най-голяма полза от липсата й. Човек все някак трябва да се оправя.

Разказвахме си спомени от Гражданската война в Испания, после опитах да го изпържа с пет долара. Гледам да не пропусна нито един шанс.

— Между другото — рекох му — ти всъщност върна ли ми оная петарка, дето ти я дадох на заем в Барселона?

— Каква петарка? — попита той.

— Не помниш ли?

— Не помня.

— Зарежи тогава — рекох. — Голяма работа — и понечих да сменя темата…

— Чакай малко — прекъсна ме той. Винаги е бил безскрупулно честен. — Не помня да си ми давал пет долара. Кога е било това?

— В Барселона. Една седмица преди да се вдигнем от там, но зарежи. Всичко е наред. Щом не си го спомняш, карай. Минало-заминало. Зарежи — и пак понечих да сменя темата.

Малко по-късно, след като ми даде пет долара, той пое със странно изражение на лицето по улица „Вашингтон“ и излезе от живота ми.