Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (56)

Времето лекува всички рани

Дървен крак си дояде сандвича.

— Хайде да товарим твоя леш — подкани ме той. — Много ми е кофти, че си тръгва. Тя беше най-красивият труп, който ми е идвал от години.

— Ще го преживееш — казах му. — Времето лекува всички рани.

— Не — поправи ме Дървен крак. — Двеста долара ги лекуват.

— Къде е тя? — попитах, преструвайки се, че не знам. Не ме питайте защо.

Дървен крак ми посочи хладилника в залата за аутопсии.

— Горе вляво.

Приближих се до хладилника, отворих горната лява врата и тръгнах да вадя таблата.

— Не, горе вдясно е — прекъсна ме Дървен крак. — Забравих. Преместих я. Тя е горе вдясно.

— Знам. Тук няма никой — казах.

Щях да обясня на Дървен крак, но той ме изпревари.

— Какво?! — Той се приближи до хладилника. — Тук трябва да има труп. Пъхнах един преди няколко часа. Какво, по дяволите, става? — погледна вътре, като че трупът се беше скрил там и той щеше да го намери. — Да му се не види! Като излязох да си купя сандвича, тука имаше една разведена, а сега я няма. Днес следобед се самоубила. Пъхнала си главата във фурната при пуснат газ. Къде ли е отишла? Тъй де, умряла си беше.

— Това е твой проблем — казах му. — Току-що ти платих двеста долара за тялото на една мъртва курва и си я искам. Тя е тука вляво, тъй ли? Сигурен ли си?

— Да. — Дървен крак клатеше глава, учуден, че трупа на разведената го няма. — Ето тук. — Той изтегли тавата, вдигна чаршафа и ето ти я и нея. — Виждаш ли, струва си двестате долара. Но къде ли се е дянало другото тяло? Беше тук преди два часа. Сега го няма. Какво, по дяволите, става в тая морга?

Изведнъж ми хрумна нещо.

Слава богу, не беше за Вавилон.

— Чакай малко — рекох му. — Бас ловя на каквото си щеш, че онези двамата преди малко са задигнали от тук точно нейния труп.

— Според мен си прав, Частен — рече Дървен крак. — Прав си. Само това е станало. Откраднали са разведената. Че за какво му е нейното тяло на някого? Беше страшна грозница. Пияндура. Не знам за какво е притрябвала на някого. Беше пълен ужас. Според мен, като се е напъхала във фурната, е направила услуга и на себе си, и на света.

Интересно, помислих си. Май тук имаше нещо повече, отколкото се виждаше с просто око. Зачудих се дали ония двамата не бяха откраднали погрешния труп, а трупът, който са имали намерение да откраднат, не бе точно това, което съзерцавах сега.

Започваше да става сложно.

Може би тая работа нямаше да излезе толкова лесна, колкото ми се струваше в началото. Изведнъж много се зарадвах, че в джоба си имам зареден револвер. Кой знае? Можеше да влезе в работа.

Да, възможно беше тази нощ да се окаже дълга и щеше да е по-добре да се крепя на крака. Първото, което трябваше да направя, бе да измъкна от моргата трупа, за който ми бяха платили. Когато онези откриеха грешката си, можеше да се върнат да търсят правилния труп и сигурно нямаше да са много добрички.